Днес 3 октомври е † 20 септември 2026 по църковния календар

Св. великомъченик Евстатий Плакида и семейството му Прочетете повече ТУК!

Вяра

18.06 по еретическия, † 05 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Доротей, епископ Тирски. Св. преподобни Анувий Изповедник. Св. преподобни Теодор Пустинник. Свв. мъченици Маркиан, Никандър, Иперехий, Аполон, Леонид, Арий и др. с тях

В памет на светия свещеномъченик Доротей, епископ Тирски 

(†  ок. 362 г.)

При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан епископ на град Тир бил свети Доротей. Когато нечестивият цар повдигнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и се криел в отдалечени места. Но с възцаряването на император Константин Велики, когато в Църквата настъпило успокоение, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир и благополучно пасял стадото на словесните овци, мнозина привеждайки от заблудата на идолопоклонството към Бога. Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник. Възкачил се на престола, Юлиан отначало преследвал християните не открито, заповядвайки на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската църква, избягвайки по този начин от ръцете на мъчителите; защото Господ е заповядал да не се предаваме на явни беди от страна на гонителите, но да ги избягваме; Той е казал: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”.

 И така, напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и тук не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал към мъченически венец. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд. Като претърпял различни мъчения, в страданията той предал блажената си душа в ръцете на Господа, на сто и седем годишна възраст.

Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните, съчинения на гръцки и латински, тъй като добре знаел и единия, и другия език. Между другото той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази. И сега, бидейки сам записан в книгата на Живота, той е въдворен в небесните селения с тези светии, чиито разкази за живота им съставил по време на земния си живот.

Тропарь священномученика Дорофея

глас 4

И нравом причастник,/ и престолом наместник, апостолом быв,/ деяние обрел еси, Богодохновенне,/ в видения восход;/ сего ради, слово истины исправляя,/ и веры ради пострадал еси даже до крове,/ священномучениче Дорофее,/ моли Христа Бога// спастися душам нашим.

Ин Тропарь священномученику Дорофею, епископу Тирскому

глас 5

Нищелю́бием обогати́вся/ и ми́лость воздержа́ния источи́в,/ наслажде́ния Ца́рствия Небе́снаго сподо́бися,/ страда́льчески бе́ды прии́м по ста́де свое́м,/ и апо́столом обре́теся ссе́льник,/ о́тче священному́чениче Дорофе́е,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

(Перевод: Обогатившись любовью к оказанию помощи нищим и изливая милость от воздержания, ты удостоился наслаждения в Царствии Небесном, мученически приняв страдания за стадо свое, и поселившись (в Царствии Небесном) вместе с апостолами, отче священномученик Дорофей, моли Христа Бога о спасении наших душ.)

Кондак священномученику Дорофею, епископу Тирскому

глас 5

Доброде́тельми сия́я, и Боже́ственными уче́нии па́че со́лнца,/ и страда́нии, блаже́нне, облиста́л еси́,/ просвети́л еси́ зе́млю, Дорофе́е, отгна́в мглу многобо́жия и лю́тыя е́реси. // Сего́ ра́ди па́мять твою́ све́тло пра́зднуем.

(Перевод: Сияя добродетелями и Боговдохновенными наставлениями ярче солнца, ты и в мучениях озарился и просветил землю, Дорофей, разогнав мрак многобожия и жестокие ереси. Потому память твою радостно празднуем.)

Преставяне на преподобния наш отец Анувий Изповедник и пустинножител Египетски (IV в.)

Преподобни Анувий, който имал голяма вяра и любов към Христа Бога, бил родом от Египет. По време на повдигнатото от нечестивите идолопоклонници гонение срещу християните той дръзновено изповядал Христа пред езичниците, за което бил подложен на мъчения. Но, по Божи промисъл, той бил освободен от ръцете на езичниците и отишъл в пустинята; подвизавайки се и угаждайки на Бога, се скитал из нея до дълбока старост. Смъртта му се случила при следните обстоятелства.

По Божий промисъл на едно място на брега на река Нил, оросяваща Египетската страна, веднъж се срещнали трима пустинници: авва Сур, Исаия и Павел. Като се разпитали един други кой къде отива, те видели, че и тримата имали едно и също намерение; защото всеки от тях отивал при авва Анувий. От мястото, на което се срещнали пустинниците, до манастира на Анувий имало три дни път по вода, но трябвало да се плава срещу течението. Пустинниците седнали на брега в очакване, дали няма да се покаже някой плаващ нататък кораб, за да се качат на него и да стигнат до местността, където живее преподобни Анувий. И тъй като дълго време не идвал кораб, те изпаднали в униние и си казвали на себе си:

- Да се помолим на Господа, и Той, по Своята милост, да изпълни желанието ни и да ни помогне да преодолеем препятствието по пътя.

При това Исаия и Павел казали на авва Сур:

- Помоли се най-вече ти, отче, защото вярваме, че чрез тебе Бог ще ни даде това, за което се молим.

Сур им казал и те да преклонят колене за молитва, а сам кръстообразно легнал на земята и паднал пред Господа. Когато след края на молитвата старците станали от земята, те забелязали стояща близо до брега лодка. Зарадвани, те благодарили на Господа и се качили в нея. Лодката отплувала, носена от вятъра и управлявана от невидимата Божия сила, нагоре срещу течението. Тя плувала толкова бързо, че за един час изминала толкова път, колкото се изминава за три дни, и то при крайно напрежение на силите.

Когато лодката спряла на брега срещу Анувиевата обител, отците слезли от нея. При това Исаия произнесъл:

- Господи, яви ни мъжа, при когото отиваме, който е излязъл да ни посрещне и да открие на всеки от нас тайните на сърцето му!

Тогава отец Павел им казал:

- Господ ми откри, че Той след три дни ще вземе при Себе Си от света авва Анувий.

След това те тръгнали от брега към манастира и когато се поотдалечили от реката, преподобни Анувий излязъл да ги посрещне, и като се обърнал към тях с поздрав, казал:

- Благословен Господ, Който ме удостои да ви видя сега в плът, както преди ви виждах духом.

След като радушно ги придружил до келията си, той започнал на всеки от тях да разказва добрите му дела, неизвестни на никого, освен на Бога - а именно, кой как се подвизава в пълно уединение, угаждайки на своя Владика - Христа Господа, и каква благодат има от Господа.

След това авва Исаия казал на Анувий:

- Тъй като и на нас, честни отче, Господ ни откри относно тебе, че след изтичането на три дни Той ще те вземе от този временен живот, то умоляваме те, разкажи ни и за твоите пустинни трудове и подвизи, с които си угодил на Бога. Не мисли, че ще паднеш в тщеславие: отдалечавайки се от този свят, ти ще оставиш потомци на своя богоугоден живот, за да се намерят твои подражатели.

Тогава старецът им разказал за себе си следното:

- Аз не помня да съм извършил нещо велико и славно. Ето какво си спомням, по благодатта на моя Бог: оттогава, откакто изповядах пред мъчителите по време на гонението срещу християните името на нашия Спасител, от моите уста не е излязла нито една лъжлива дума. Защото, изповядал веднъж правдата, впоследствие не поисках да промълвя нищо лъжливо, и като веднъж обикнах небесното, аз не исках през останалото време да обичам нищо земно. В това ми помагаше и Божията милост, защото Господ ми дари сила никога да не търся никакви земни блага. Свети ангели ми донасяха необходимата ми храна. А моят Господ не скриваше от мене нищо от това, което става на земята. При това сърцето ми винаги е било изпълнено с жажда за общение с Него. Стремейки се с всичките си мисли към Владиката Христа, Когото душата ми възлюби, аз, за да Го виждам винаги с душевните си очи и да се наслаждавам на съзерцаването Му - не заспивах ни денем, ни нощем. Постоянно виждам и Божия Ангел, присъстващ до мене и показващ ми всички светоуправници на този век. Светлината на моя ум никога не угасваше. Всичко, което просех от Господа, получавах веднага. Многократно съзерцавах предстоящите пред Бога ангелски ликове; съзерцавах ликовете на светите мъченици и изповедници, съборите на монасите и всички светии, и най-вече тези, които не са имали друго занимание по време на земния си живот, освен в простота на сърцето и вяра винаги да славят и благославят Господа. Виждах също и сатаната и неговите ангели, предадени на вечен огън. И отново, в противоположната им страна виждах праведниците, наслаждаващи се на вечна радост.

Това и много друго подобно на него в продължение на три дни преподобни Анувий разказвал на отците, които го посетили, разказвал не от тщеславие, но за полза на слушащите. Защото той говорел за това с велико смирение, принуден от молбите на дошлите. В края на третия ден той мирно и радостно предал духа си на Бога, и още щом духът му се разделил с тялото, мигновено се появили сонм свети ангели, взели душата на светеца и започнали да я възнасят на небесната висота. При това във въздуха се носели най-сладостни ангелски песнопения. Така се преселил от земята в небесните обители преподобният Анувий, който изповядал пред езичниците Христовото име и претърпял мъчения за това. Сега той се прославя пред небесните ангели в лика на изповедниците на нашия Господ Иисуса Христа, на Когото с Отца и Светия Дух се отдава чест и слава во веки. Амин.

В памет на преподобния наш отец Теодор Пустинник (VI в.)

Преподобният наш отец Теодор бил скопец от ранна възраст. Той оставил света, приел монашество и се отдалечил в Иорданската пустиня. Ревнувайки за угаждане на Бога, той много се потрудил, за което и получил от Бога дар на чудотворство. Веднъж му се случило да отиде в Константинопол. Като стигнал до морето, той намерил кораб, готов да отплува, и се качил на него. По време на пътуването се случило корабът да загуби пътя и дълго се лутал, така че всички запаси от храна и питие, които били в него, се свършили. Моряците и всички пътници изпаднали в недоумение и тежко униние. Тогава преподобни Теодор, издигайки ръце към небето, усърдно се помолил на Бога, спасяващ хората от беда. След това с молитва осенил морската вода с кръстното знамение и казал на моряците:

- Благословен Бог! Сипете си толкова вода, колкото ви е нужно.

Те гребнали, опитали я и разбрали, че морската вода се превърнала от солена в сладка, подобна на речната. След това напълнили съдовете си с прясна вода от морето и всички други, и прославяйки Бога, се поклонили на стареца. Но преподобният казал:

- Простете ме, господари мои! Не заради мене стана това чудо на всесилния Бог, но заради вас, които скърбяхте поради липса на вода. Защото Бог, виждайки вашата скръб, се смили над вас и превърна солената морска вода в сладка речна.

Скоро след това корабът по молитвите на светия старец бързо стигнал до пристанището, към което пътувал. Преподобният отец Теодор извършил и много други чудеса, и след това се преставил в Бога.

Страдание на светите мъченици: Маркиан, Никандър, Иперехий, Аполон, Леонид, Арий, Горгий, Селиний, Ириний и Памвон (†  ок. 305-311 гг.)

Светите Христови мъченици Маркиан и Никандър със своята дружина произхождали от Египет. Заради вярата си в Христа те били хванати по заповед на областния управител и принуждавани да се отрекат от Христа и да се поклонят на идолите, но те не се съгласили. Тогава ги били жестоко, след това обгорили ребрата им със свещи и накрая ги стъргали с железни куки, докато части от телата им не започнали да падат на земята. След това ги затворили в тъмница едва живи, но там им се явил Господен ангел и ги изцелил. След много дни те излезли от тъмницата здрави и отново се явили на съд пред управителя на областта. Виждайки тези чудеса, много от езичниците се обърнали към вярата в истинния Бог. На съда пред управителя светите мъченици отново били осъдени на затваряне в тъмница и тук, измъчвани от глад и жажда, завършили живота си.

 

 

Пре­по­доб­ный ав­ва До­ро­фей был уче­ни­ком пре­по­доб­но­го Иоан­на Про­ро­ка в па­ле­стин­ском мо­на­сты­ре ав­вы Се­ри­да в VI ве­ке.

В мо­ло­до­сти он усерд­но изу­чал на­у­ки. «Ко­гда учил­ся я внеш­не­му уче­нию, – пи­сал ав­ва, – то вна­ча­ле весь­ма тя­го­тил­ся я уче­ни­ем, так что, ко­гда при­хо­дил брать кни­гу, то шел как бы к зве­рю. Но ко­гда стал я при­нуж­дать се­бя, то Бог по­мог мне, и я так при­вык, что не знал, что ел, что пил, как спал, от теп­ло­ты, ощу­ща­е­мой при чте­нии. Ни­ко­гда не мог­ли за­влечь ме­ня за тра­пе­зу к ко­му-ли­бо из дру­зей мо­их, да­же не хо­дил к ним и для бе­се­ды во вре­мя чте­ния, хо­тя лю­бил я об­ще­ство и лю­бил то­ва­ри­щей мо­их. Ко­гда от­пус­кал нас фило­соф... я от­хо­дил ту­да, где жил, не зная, что бу­ду есть, ибо не хо­тел тра­тить вре­ме­ни для рас­по­ря­же­ния на­счет пи­щи». Так впи­ты­вал пре­по­доб­ный ав­ва До­ро­фей книж­ную пре­муд­рость.

С еще боль­шей рев­но­стью по­свя­тил он се­бя ино­че­ско­му де­ла­нию, ко­гда уда­лил­ся в пу­сты­ню. «Ко­гда при­шел я в мо­на­стырь, – вспо­ми­нал пре­по­доб­ный, – то го­во­рил се­бе: ес­ли столь­ко люб­ви, столь­ко теп­ло­ты бы­ло для внеш­ней муд­ро­сти, то тем бо­лее долж­но быть для доб­ро­де­те­ли, – и тем бо­лее укре­пил­ся».

Од­ним из пер­вых по­слу­ша­ний пре­по­доб­но­го До­ро­фея бы­ло встре­чать и устра­и­вать при­хо­див­ших в оби­тель бо­го­моль­цев. Ему при­хо­ди­лось бе­се­до­вать с людь­ми раз­но­го по­ло­же­ния, нес­ши­ми все­воз­мож­ные тя­го­ты и ис­пы­та­ния, бо­ри­мы­ми раз­но­об­раз­ны­ми ис­ку­ше­ни­я­ми. На сред­ства од­но­го бра­та пре­по­доб­ный До­ро­фей вы­стро­ил боль­ни­цу, в ко­то­рой сам при­слу­жи­вал. Сам свя­той ав­ва так опи­сы­вал свое по­слу­ша­ние: «В то вре­мя я толь­ко что встал от бо­лез­ни тяж­кой. И вот при­хо­дят стран­ни­ки ве­че­ром, – я про­во­дил с ни­ми ве­чер, а там по­гон­щи­ки вер­блю­дов, – и им при­го­тов­лял я нуж­ное; мно­го раз слу­ча­лось, что ко­гда от­хо­дил я спать, встре­ча­лась дру­гая нуж­да, и ме­ня бу­ди­ли, – а за­тем при­бли­жал­ся час бде­ния». Чтобы бо­роть­ся со сном, пре­по­доб­ный До­ро­фей упро­сил од­но­го бра­та бу­дить его к служ­бе, а дру­го­го не поз­во­лять дре­мать во вре­мя бде­ния. «И по­верь­те мне, – го­во­рил свя­той ав­ва, – я так ува­жал их, слов­но от них за­ви­се­ло мое спа­се­ние».

В те­че­ние 10 лет пре­по­доб­ный До­ро­фей был ке­лей­ни­ком у пре­по­доб­но­го Иоан­на Про­ро­ка. Еще и преж­де он от­кры­вал ему все по­мыс­лы, а но­вое по­слу­ша­ние со­еди­нил с со­вер­шен­ным пре­да­ни­ем се­бя в во­лю стар­ца, так что не имел ни­ка­кой скор­би. Бес­по­ко­ясь, что он не ис­пол­нит за­по­ведь Спа­си­те­ля о том, что мно­ги­ми скор­бя­ми по­до­ба­ет вой­ти в Цар­ство Небес­ное, ав­ва До­ро­фей от­крыл этот по­мысл стар­цу. Но пре­по­доб­ный Иоанн от­ве­тил: «Не скор­би, те­бе не о чем бес­по­ко­ить­ся, кто на­хо­дит­ся в по­слу­ша­нии у от­цов, тот на­сла­жда­ет­ся без­за­бот­но­стью и по­ко­ем». Пре­по­доб­ный До­ро­фей счи­тал сча­стьем для се­бя слу­жить ве­ли­ко­му стар­цу, но все­гда был го­тов усту­пить эту честь дру­гим. Кро­ме от­цов оби­те­ли ав­вы Се­ри­да, пре­по­доб­ный До­ро­фей по­се­щал и слу­шал на­став­ле­ния и дру­гих совре­мен­ных ему ве­ли­ких по­движ­ни­ков, в том чис­ле и пре­по­доб­но­го ав­вы Зо­си­мы.

По­сле кон­чи­ны пре­по­доб­но­го Иоан­на Про­ро­ка, ко­гда ав­ва Вар­са­ну­фий при­нял на се­бя со­вер­шен­ное мол­ча­ние, пре­по­доб­ный До­ро­фей оста­вил мо­на­стырь ав­вы Се­ри­да и ос­но­вал дру­гую оби­тель, ино­ков ко­то­рой окорм­лял до са­мой кон­чи­ны.

Пре­по­доб­но­му ав­ве До­ро­фею при­над­ле­жит 21 по­уче­ние, несколь­ко по­сла­ний, 87 во­про­сов с за­пи­сан­ны­ми от­ве­та­ми пре­по­доб­ных Вар­са­ну­фия Ве­ли­ко­го и Иоан­на Про­ро­ка. В ру­ко­пи­сях из­вест­ны так­же 30 слов о по­движ­ни­че­стве и за­пись на­став­ле­ний пре­по­доб­но­го ав­вы Зо­си­мы. Тво­ре­ния ав­вы До­ро­фея ис­пол­не­ны глу­бо­кой ду­хов­ной муд­ро­сти, от­ли­ча­ют­ся яс­ным, от­то­чен­ным сти­лем, про­сто­той и до­ступ­но­стью из­ло­же­ния. По­уче­ния рас­кры­ва­ют внут­рен­нюю жизнь хри­сти­а­ни­на, по­сте­пен­ное вос­хож­де­ние его в ме­ру воз­рас­та Хри­сто­ва. Свя­той ав­ва ча­сто об­ра­ща­ет­ся к со­ве­там ве­ли­ких свя­ти­те­лей: Ва­си­лия Ве­ли­ко­го, Гри­го­рия Бо­го­сло­ва, Гри­го­рия Нис­ско­го. По­слу­ша­ние и сми­ре­ние, со­еди­нен­ные с глу­бо­кой лю­бо­вью к Бо­гу и ближ­ним, яв­ля­ют­ся те­ми доб­ро­де­те­ля­ми, без ко­то­рых невоз­мож­на ду­хов­ная жизнь, – эта мысль про­ни­зы­ва­ет все по­уче­ния ав­вы До­ро­фея.

В из­ло­же­нии вез­де ощу­ти­ма лич­ность пре­по­доб­но­го До­ро­фея, ко­то­ро­го его уче­ник, пре­по­доб­ный До­си­фей, оха­рак­те­ри­зо­вал так: «К под­ви­зав­шей­ся с ним бра­тии он от­но­сил­ся со стыд­ли­во­стью, сми­ре­ни­ем и при­вет­ли­во, без гор­до­сти и дер­зо­сти; ему бы­ли свой­ствен­ны доб­ро­ду­шие и про­сто­та, он усту­пал в спо­ре, – а ведь это на­ча­ла бла­го­го­ве­ния, доб­ро­же­ла­тель­ства и то­го, что сла­ще ме­да – еди­но­ду­шия, ма­те­ри всех доб­ро­де­те­лей».

По­уче­ния ав­вы До­ро­фея яв­ля­ют­ся на­чаль­ной кни­гой всту­пив­ших на путь ду­хов­но­го де­ла­ния. Про­стые со­ве­ты, как по­сту­пить в том или дру­гом слу­чае, и тон­чай­ший ана­лиз по­мыс­лов и дви­же­ний ду­ши яв­ля­ют­ся на­деж­ным ру­ко­вод­ством для тех, кто ре­шил опыт­ным пу­тем чи­тать тво­ре­ния ав­вы До­ро­фея. Ино­ки, на­чав чи­тать эту кни­гу, не рас­ста­ют­ся с ней всю жизнь.

Тво­ре­ния ав­вы До­ро­фея на­хо­ди­лись во всех мо­на­стыр­ских биб­лио­те­ках и непре­стан­но пе­ре­пи­сы­ва­лись. На Ру­си его кни­га; ду­ше­по­лез­ных по­уче­ний и от­ве­тов пре­по­доб­ных Вар­са­ну­фия Ве­ли­ко­го и Иоан­на Про­ро­ка по ко­ли­че­ству спис­ков бы­ла са­мой рас­про­стра­нен­ной, на­ря­ду с «Ле­стви­цей» пре­по­доб­но­го Иоан­на и тво­ре­ни­я­ми пре­по­доб­но­го Еф­ре­ма Си­ри­на. Из­вест­но, что пре­по­доб­ный Ки­рилл Бе­ло­зер­ский, несмот­ря на мно­го­чис­лен­ные обя­зан­но­сти игу­ме­на, соб­ствен­но­руч­но пе­ре­пи­сал по­уче­ния ав­вы До­ро­фея вме­сте с «Ле­стви­цей» пре­по­доб­но­го Иоан­на.

По­уче­ния ав­вы До­ро­фея от­но­сят­ся не толь­ко к ино­кам: во все вре­ме­на эту кни­гу чи­та­ли все, кто стре­мил­ся ис­пол­нить за­по­ве­ди Спа­си­те­ля.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

Изобличение на търгашите в Българската ''православна'' църква – Българска ''патриаршия''

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Новите духовни братя на Иуда

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЗАПОЧНА ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАП ПРЕДИ ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА АНТИХРИСТА

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

Кой е предателят – България или Русия

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Уточняващо, обобщаващо подробно приложение към истинското изповедание на вярата

Християнски призив за изповядване на вярата