Днес 6 октомври е † 23 септември 2024 по църковния календар

15 Неделя след Света Троица– зa гoрдoстa нa зaкoнникa  Прочети повече ТУК

Зачатие на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен. Св. преподобна Поликсения. Св. мъченица Ираида Прочетете повече ТУК!

---

1014г. умира Цар Самуил Прочетете повече ТУК!

Вяра

21.05 по еретическия, † 8 май по църковния календар - Св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Св. преподобни Арсений Велики

В памет на свети апостол и евангелист Иоан Богослов (ок. 98-117 г.)

Честното преставяне на този апостол и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов ученик Иоан Богослов се празнува в двадесет и шестия ден на месец септември (това е датата по църковния календар, която отговаря на 09.10 по еретическия грегориански - б.р.). На тази дата е поместено и житието му. На днешния ден се споменава честният прах, целебно изхождащ от гроба му.

Когато свети Иоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив (както се разказва в житието му). Християните, живеещи в град Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога свети Иоан Богослов.

При това всяка година в този месец и на този ден (днешния - б.р.) от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова сред вярващите станало обичай на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети угодници. По молитвите му Господ да дарува и на нас изцеление на недъзите ни - душевни и телесни - и да се сподобим и ние да бъдем угодни и възлюбени на нашия Христос Бог.

Тропарь апостола Иоанна Богослова

глас 2

Апостоле, Христу Богу возлюбленне,/ ускори избавити люди безответны,/ приемлет тя припадающа/ Иже падша на перси приемый. / Егоже моли, Богослове,/ и належащий облак языков разгнати,// прося нам мира и велия милости.

Кондак апостола Иоанна Богослова

глас 2

Величия твоя, девственниче, кто повесть?/ Точиши бо чудеса, и изливаеши исцеления,/ и молишися о душах наших,// яко Богослов и друг Христов.

Молитва святому апостолу и евангелисту Иоанну Богослову

О великий апостоле, евангелисте громогласный, Богослове изящнейший, тайновидче неизреченных откровений, девственниче и возлюбленный наперсниче Христов Иоанне! Приими нас, грешных, под твое сильное заступление прибегающих. Испроси у Всещедраго Человеколюбца Христа Бога нашего, Иже пред очесы твоими Кровь Свою за ны, непотребныя рабы Своя, излиял есть, да не помянет беззаконий наших, но да помилует нас и сотворит с нами по милости Своей: да дарует нам здравие душевное и телесное, всякое благоденствие и изобилие, наставляя нас обращати оная во славу Его, Творца, Спасителя и Бога нашего, по кончине же временныя жизни нашея от немилосердных истязателей на воздушных мытарствах да избавит нас, и тако да достигнем, тобою водимии и покрываемии, Горняго онаго Иерусалима, егоже славу ты во откровении зрел еси, ныне же нескончаемыя радости наслаждаешися. О великий Иоанне! Сохрани вся грады и страны христианския, храм сей, служащих и молящихся в нем, от глада, губительства, труса и потопа, огня и меча, нашествия иноплеменных и междоусобныя брани; избави нас от всякия беды и напасти и молитвами твоими отврати от нас праведный гнев Божий, и Его милосердие нам испроси, да вкупе с тобою сподобимся прославляти в невечернем дни пресвятое имя Отца и Сына и Святаго Духа во веки веков. Аминь.

Житие на преподобния наш отец Арсений Велики (ок.449-450 г.)

Преподобният Арсений се родил в Рим от благочестиви родители - християни, които го възпитали в страх Божий и го обучили в науките. Арсений бил мъж не само добродетелен, но и много мъдър. Той изучил съчиненията на всички ритори и философи и добре знаел както гръцки, така и латински език. Той обаче оставил суетния светски живот и пренебрегнал елинското любомъдрие, и встъпил в сонма на клириците, посвещавайки себе си в служение на Бога, тъй като търсел истинската премъдрост, възхвалявана от свети апостол Иаков, тази премъдрост, която е чиста, “мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове”. Като приел сан на дякон на великата Римска църква, Арсений водел целомъдрен живот, стараейки се да направи от себе си достойно жилище на Светия и всеосвещаващ Дух.

В това време източната част на Римската империя управлявал Теодосий Велики, а западната - Грациан. Теодосий имал двама сина - Аркадий и Хонорий и търсел за тях такъв учител, който би ги научил не само на човешката, но и на божествената мъдрост. Теодосий желаел децата му да бъдат обучени не само във философията и другите елински науки, но и на добродетелен и богоугоден християнски живот. За тази цел Теодосий заповядал да търсят по цялата империя такъв човек, но не можел да намери, тъй като изпратените от него намирали много умни и учени хора, прекарващи живота си небогоугодно. И обратно - срещали хора с благочестив живот, но съвършено необучени в светските науки. Затова Теодосий бил принуден да напише до западния император Грациан за това, че му е нужен за обучението на децата му човек, като описания по-горе. Грациан, като се посъветвал за това с папа Дамас, му казал:

- Срамно ще бъде за нашето царство, ако не намерим в него човек добродетелен и мъдър, какъвто търси император Теодосий. Нужно ни е да намерим такъв човек, който би могъл да научи синовете му и на философията, но и в страх Божий, и да ги възпита не само със слово, но и с примера на своя добродетелен живот.

Като потърсили старателно по целия Рим, те не намерили по-мъдър и добродетелен мъж от дякона Арсений, който водел добродетелен живот и превъзхождал мнозина с подвизите си, а и бил вече немлад на възраст. Като го повикали, те му предали желанието на източния цар и заповядали Арсений да отиде при него. Как ли не ги разубеждавал Арсений, казвайки, че отдавна вече е оставил всички светски науки, тъй като е решил да посвети себе си в служение на Бога като на клирик. Арсений казвал, че отдавна е забравил речите на риторите, тъй като е решил да посвети всичките си сили в служение на Църквата и олтара.

Но колкото повече ги разубеждавал Арсений, толкова повече императорът и папата го увещавали да изпълни молбата им, тъй като го поканили за дело, полезно за целия християнски свят и за Божията Църква. Те му казвали, че е длъжен да научи царските деца не само на книжна мъдрост, но и на християнско благочестие, за да не вярват в езическите басни, но да защитават и разпространяват християнската вяра.

Тогава Арсений против волята си се подчинил на заповедта на императора и папата. Те го изпратили в Константинопол при император Теодосий с голяма чест.

Когато преподобният пристигнал в Константинопол, бил приет от императора много милостиво: като го видял, Теодосий даже по външния му вид познал в него Божия човек, преизпълнен с мъдрост и богопознание, и твърде много се зарадвал на пристигането му. Като благодарил на Бога, Теодосий завел при Арсений децата си Аркадий и Хонорий и като му ги предал, казал:

- Сега ти ще им бъдеш баща повече, отколкото аз, понеже по-трудно е да ги възпиташ, отколкото да ги родиш. Аз ги предавам на тебе и на твоето благоразумие. Възпитай ги така, както те моля. Приучи ги към добродетели и ги обучи на премъдрост. Като техен духовен баща, погрижи се да избегнат разните юношески съблазни. За всичко това ти ще получиш награда от Бога. Честни Арсение! О, ако ти ги възпиташ в благочестие и добродетелен живот! Как бих се радвал на това и как бих благодарил за това на Бога! Всичко това ти казвам пред синовете си, за да чуят и видят. Не гледай на това, че те са царски деца. Възпитавай ги в послушание и подчинение на себе си, понеже и аз искам те да ти се подчиняват във всичко като на свой баща и учител, и да те слушат като твои чеда и ученици.

Като предал децата си на Арсений, Теодосий заповядал да им построят училище край двореца, за да му бъде и на него удобно да идва при тях и да наблюдава обучението и живота им. На блажения Арсений императорът оказал големи почести - дал му място сред съветниците си и заповядал да го наричат отец не само на децата му, но и свой, тъй че всички наричали Арсения: “отец на господаря и децата му”. Има известие и за това, че блаженият Арсений бил възприемник при светото кръщение на царските синове Аркадий и Хонорий, тъй като и единият, и другият били кръстени не в младенческа, а в юношеска възраст.

Като взел под свое ръководство царските деца, Арсений ревностно се погрижил за възпитанието и обучението им. Той изучил с тях гръцките и латинските книги и заедно с това ги наставлявал в благочестив живот, изяснявайки им Свещеното Писание. Арсений особено ги поучавал на това, как да се държат, когато Господ благоволи да им даде управлението на държавата. Той им говорел, че трябва да украсяват себе си не толкова с царския венец, колкото с добри дела на благочестие. Макар да царствали и нечестиви и беззаконни люде, каквито били езическите императори, но християнските царе са длъжни да бъдат хора добродетелни, длъжни са и на Бога да угаждат, и на хората добро да правят, ако искат паметта за тях да преминава от поколение в поколение.

Така поучавайки Аркадий и Хонорий, Арсений им оказвал всяка почит като на синове на царя. Затова той обикновено им предлагал да седнат на престолите, като сам беседвал с тях прав.

Случило се веднъж Теодосий да дойде при тях неочаквано по време на обучението. Като видял, че синовете му седели, а учителят им Арсений стоял прав, Теодосий се опечалил много и казал на Арсений:

- Нима аз така заповядах? Не ти ли казах да считаш синовете ми за свои ученици и чеда и да не обръщаш внимание на това, че са царски деца?

Блаженият Арсений със смирение отговорил на Теодосий така:

- Царю! На всяко нещо прилича своето: младостта изисква учение, а на царската чест прилича почит.

Царят се наскърбил още повече от тези думи и казал:

- Значи ти ги считаш за царе?

Като казал това, Теодосий свалил от синовете си знаците на царското достойнство и насила накарал Арсения да седне на престола. Синовете си пък той заставил да стоят пред него и казал:

- Ако те се научат да се боят от Бога и ако пазят заповедите Му и Му угаждат с добродетелен живот, то Небесният Цар ще ги постави царе на земята, ако бъдат достойни за това. Но ако те бъдат хора лоши и недостойни за царския престол, то по-добре е за тях въобще да не царуват. Аз се моля на Бога за това, по-добре да ги вземе от този живот в юношеските им години, отколкото да им позволи да израснат в зло за погибел както на собствената си душа, така и на други човешки души.

Като казал това, царят си отишъл.

В мислите си Арсений одобрявал царя и от този момент постъпвал съгласно заповедта му: поучавал царските синове седейки, докато те в това време стоели прави пред него.

Колкото повече славата обкръжавала Арсений, толкова повече той скърбял духом, понеже сърцето му не го влечело нито към слава, нито към богатство, нито към суетната светска похвала. В дълбините на душата си той силно желаел да послужи на Бога със смирен монашески живот в безмълвие и нищета. Затова Арсений започнал усърдно да се моли на Господа, просейки да се освободи от пребиваването в царските палати и да придобие пустинен монашески живот.

Случило се веднъж така, че Арсений забелязал някакво прегрешение на Аркадий. Като му се разсърдил, Арсений го набил с пръчка, и при това толкова силно, че Аркадий запомнил това наказание до края на живота си, тъй като следите от пръчките останали по тялото му. Всичко това станало с Божий промисъл, за да освободи чрез това Арсений от светския живот и да му се даде възможност да прекара пустинен монашески живот, за какъвто така жадувал преподобният. Аркадий затаил в сърцето си гняв към учителя си и като навършил пълнолетие започнал да обмисля как да убие Арсения. Той открил намерението си на един доверен съветник и започнал да го придумва да убие Арсения по какъвто му е угоден начин. Но той, боейки се от Бога и от императора Теодосий и като не желаел да извърши толкова лоша постъпка, още повече, че уважавал Арсений за многото му добродетели, тайно му съобщил замисъла на Аркадий и посъветвал преподобния да запази живота си. Арсений, като се изпълнил със скръб, започнал отново със сълзи да се моли на Бога да го насочи към спасителен път. През нощта, по време на молитва Арсений чул глас отгоре, който казвал:

- Арсение! Бягай от хората и ще се спасиш.

Като чул това, Арсений се облякъл в бедни дрехи и излизайки тайно от царския дворец, дошъл на морския бряг. Тук, по Божий промисъл, той намерил кораб, който се отправял към Александрия. Качил се на него и се отправил на път, възлагайки всичкото си упование на Бога. Когато корабът пристигнал в Александрия, Арсений веднага се запътил към скита на подвижниците. Като дошъл в църквата, той започнал със сълзи да умолява презвитерите да го посветят в монашество и да го наставят в пътя на спасението. Те, като видели, че с тях говори мъж честен и благоговеен, го попитали:

- Кой си ти и откъде идваш?

Той им отговорил:

- Аз съм странник и беден човек.

Като се посъветвали помежду си за това, кому биха могли да предадат пришелеца за наставление в монашеския живот, презвитерите решили да го предадат на авва Иоан Колов, за което и го известили. А старецът Иоан, като се помолил на Бога, казал:

- Да бъде Божията воля!

След това Иоан заповядал да приготвят трапеза за братята, тъй като бил десетият час на деня. Те седнали около масата, но Арсений стоял, понеже никой не го канел да седне. Братята започнали вече да се хранят, но Арсений не ядял нищо и през цялото време стоял с наведена глава, сякаш предстоял пред Бога и Неговите свети ангели. Старецът Иоан взел едно парче сухар от трапезата и го хвърлил на Арсений, като казал:

- Яж, ако искаш.

Иоан направил това, за да изпита смирението на пришелеца и да узнае наистина ли е дошъл тук, за да се отрече от света.

В това време Арсений мислел в себе си така:

- Този старец е Божий ангел и прозорливец, понеже знае, че съм по-лош от пес, затова ми хвърли и сухара като на пес. По тази причина и аз трябва да го изям като пес.

И като коленичил на земята, той тръгнал, лазейки, като четириного животно, към сухара, взел го направо с устата си, а след това отишъл с него в ъгъла и там го изял, лежейки на земята.

Блаженият Иоан, като видял такова смирение у преподобния, казал на презвитерите:

- Той ще бъде велик подвижник.

Иоан много възлюбил Арсений за неговото смирение и скоро го посветил в монашески чин, а след това, като го обучил на подвижнически живот, му дал келия недалеко от себе си, като на монах, вече твърд и опитен в добродетелите.

В това време император Теодосий започнал да издирва Арсений. Теодосий много съжалявал за него и затова заповядал да го търсят в различни градове. Но не можел да го намери, тъй като Господ скривал местопребиваването на Своя угодник до времето, когато Му бъде угодно да го яви на света за полза на мнозина.

Арсений пък, като живеел в келията, посочена му от стареца, се подвизавал в пост, молитва и монашески трудове и така преуспял във всички добродетели, че с подвизите си надминал много старци. Веднъж, когато се молел, той казал:

- Господи, научи ме да се спася!

В отговор на това са чул глас от небето, който казал:

- Арсение! Скрий се от хората и пребивавай в мълчание. Това е коренът на добродетелта.

Като чул този глас, Арсений влязъл навътре в пустинята и си построил малка келия. В нея той винаги пребъдвал сам, като се стараел изцяло да съблюдава мълчание. Избягвал всякакви беседи и постоянно устремявал ума си към небето. Като пребивавал на земята с тялото си, с духа си се устремявал към горните сили. Всеки неделен и празничен ден той идвал в църквата. След свършване на богослужението, веднага мълчаливо се връщал в келията си. При това той не разговарял с никого. Само понякога, когато го запитвали, отговарял на въпроса колкото е възможно по-кратко и след това се устремявал към своето безмълвно жилище. Всички подвижници, обитаващи Скитската пустиня, много се удивлявали на добродетелния живот на преподобния Арсений.

Един път авва Марк го попитал:

- Защо ти, честни отче, се отдалечаваш от нас?

Арсений му отговорил:

- Бог знае как ви обичам, но аз не мога да пребивавам едновременно с Бога и с хората, понеже на небето, макар и да са много висшните сили - хиляди и хиляди, но всички те имат една воля и затова единодушно славят Бога. Но на земята има много човешки воли и у всеки човек - свои мисли. Всеки от нас има различни намерения и мисли и затова не мога да оставя Бога и да живея с хората.

Като се стремял да бъде по-близо до Бога, Арсений всячески се отдалечавал от хората, така че не желаел никой да го вижда или да знае за него. Но, подобно на светилника, той не можел да се укрие под крина. Мълвата за неговите подвизи преминала навсякъде и дошла до Цариград.

След смъртта на благочестивия цар Теодосий на трона се възцарил синът му Аркадий. Като узнал за мястото и начина на живот на преподобния Арсений, Аркадий написал послание, в което със смирение просел от него прошка на греховете от младостта си, а също така и да се помоли на Бога за него и за брат му Хонорий, който управлявал западната половина на Римската империя, за да бъде царуването им благословено от Бога. Освен това Аркадий давал на Арсений право да се ползва от данъка, който се събирал от Египет, и да го раздава на църквите, манастирите и на всички нуждаещи се по свое усмотрение. Преподобният Арсений не пожелал писмено да отговори на царя, но само казал на пратеника:

- Кажи на тези, които са те изпратили, така: Така говори смиреният Арсений: Бог да прости греховете ви, да благослови царуването ви и да ви помогне да изпълнявате святата Му воля. Вие писахте за данъка, но Арсений не се нуждае от него, понеже той умря за света. Нека никой да не го счита повече за жив (тоест живеещ в света).

С такъв отговор тръгнал пратеникът към императора, а преподобният се отдалечил в пустинната си келия и пребъдвал в нея в мълчание, постоянно беседвайки с Бога в молитва и само понякога излизал от нея, като поучавал другите на монашески добродетели.

Веднъж преподобният Арсений дошъл на едно място, където растяла много тръстика. Той намерил тук монаси, които седели около тръстиката. Тъй като тръстиката шумяла от вятъра, преподобният попитал монасите:

- Откъде идва този шум?

Монасите му отговорили:

- Тръстиката шуми от вятъра.

Тогава преподобният им казал:

- Защо седите тук и слушате шума на тръстиката? Този, който действително обича мълчанието, не трябва да слуша и пеенето на птиците, което може да наруши душевния мир. Толкова повече може да смути сърцето на монаха шумът на тръстиката.

Веднъж при преподобния дошъл александрийският архиепископ Теофил заедно с един велможа, който желаел да побеседва с преподобния и да приеме от него наставление. Като помълчал малко, преподобният им казал:

- Ще изпълните ли това, което ще ви кажа?

Те обещали да изпълнят всичко, което той им каже. Тогава преподобният казал:

- Не ходете никога там, където е Арсений.

Дошлите се учудили на отговора на преподобния, но го послушали и се отдалечили.

След известно време архиепископът пожелал отново да види Арсения, затова изпратил да го попитат:

- Ще отвориш ли келията си, когато при теб дойде архиепископът?

Преподобният отговорил на пратеника:

- Ако ти дойдеш, ще отворя келията си за теб, но тогава ще ми се наложи да я отварям за всички. В такъв случай ще трябва да се махна от келията.

Като чул такъв отговор, архиепископът не отишъл при преподобния, тъй като се боял да не си отиде от това място.

Случило се веднъж един странстващ монах да дойде в келията на преподобния, тъй като искал да го види. Приближавайки към вратата, той почукал. Като помислил, че при него е дошъл послушникът му, Арсений веднага отворил вратата. Но като видял чужд човек, той паднал с лице към земята, за да не вижда пришелеца. Пришелецът започнал да моли преподобния да се вдигне от земята. Но Арсений не искал да стане и казал:

- Аз няма да стана, докато не си отидеш оттук.

И действително той не се вдигнал от земята дълго време.

Монахът дълго умолявал преподобния, но тъй като той не се съгласявал да изпълни молбата му, си отишъл.

Друг път дошъл отдалече в скита друг монах, който също искал да види преподобния и започнал да умолява братята да му покажат пътя към килията на Арсений. При това той казал на братята:

- Аз искам да побеседвам с отец Арсений.

Но братята му казали:

- Брате, почакай до неделя и ще го видиш, когато дойде на църква.

Той отвърнал:

- Няма да ям дотогава, докато не видя преподобния.

Затова братята изпратили един монах с новодошлия и му поръчали да покаже пътя към келията на стареца Арсений. (Трябва да отбележим, че келията се намирала на тридесет стадия.)

Като дошли до келията, братът почукал.

Старецът отворил вратата и пуснал в келията пришълците. След това седнал, навел глава и мълчал. Седели в мълчание и дошлите. Всички мълчали доста продължително време. Накрая монахът от Скитската обител казал:

- Аз ще се връщам, понеже трябва да изпълнявам задълженията си в църквата.

И като се надигнал от мястото си, той се наканил да тръгва.

Другият брат, като нямал дръзновение да остане със стареца, казал:

- И аз ще тръгна с теб.

След това станал, поклонил се на стареца и излязъл от келията, без да чуе нито една дума от устата на преподобния.

След това пътуващият монах започнал да умолява брата да го заведе при Моисей, бивш разбойник преди пострижението си в монашество. Братът се съгласил да изпълни молбата му.

Свети преподобни Мойсей Мурин. Стенопис от Света Гора-Атон, манастир Дионисиат. 1547 г.

Когато дошли при Моисей, той ги приел с радост, предложил им да починат и да се подкрепят с храна, оказал им голяма любов и ги изпратил.

По пътя скитският брат казал на пришелеца:

- Ето ти видя и отец Арсений, и отец Моисей. Кой от тях е по-добър според теб?

На това братът отговорил така:

- По-добрият от тях е този, който ни прие с любов.

Един монах, като узнал за това, започнал да моли Бога, казвайки така:

- Господи! Кажи ми кой от тях е по-съвършен и заслужава повече Твоята благодат: този ли, който се скрива от хората заради Тебе, или този, който приема всички пак заради Тебе?

В отговор на молитвата си този монах имал следното видение: явили му се два кораба, плаващи по някаква голяма река; в единия кораб се намирал преподобният Арсений и Дух Божий управлявал кораба му, съхранявайки го в голяма тишина; в другия бил преподобният Моисей; кораба му пък управлявали Божии ангели, влагащи мед в устата на Моисея.

За това свое видение монахът разказал на по-опитните подвижници и всички намерили, че по-съвършен е Арсений, пребъдващ в мълчание, отколкото Моисей, приемащ странниците, тъй като с Арсения пребъдвал Сам Бог, а с Моисея пък били само светите ангели.

Като се отстранявал по всякакъв начин от общуване с хора и беседи с тях, Арсений особено се пазел да вижда жени и да разговаря с тях, което може да се види от следния случай.

Една знатна жена, благочестива, целомъдрена и твърде богобоязлива, която водела строг живот, като чула за преподобния Арсений, пожелала да го види. За тази цел тя дошла от Рим в Александрия при архиепископа и го помолила да уговори Арсений да я приема като странница и да я сподоби с благословение за това, че е предприела такова далечно пътешествие. Архиепископът я приел с голяма чест, тъй като тя произхождала от знатен сенаторски род, и по всякакъв начин се стараел да уговори преподобния да изпълни молбата ѝ, но нямал никакъв успех, понеже старецът не само не искал да я види, но даже и не искал да слуша за жена.

Като узнала за това, тя заповядала на слугите си да се приготвят за пътешествие, казвайки:

- Аз се надявам на Бога, че Той ще ме сподоби да видя Арсений, понеже не съм дошла да видя обикновен човек (и в нашия град има много обикновени хора), не, аз идвам да видя пророк. Заради него съм предприела такова далечно пътешествие.

Като казала това, тя се отправила към Скитската пустиня.

Когато жената се приближила до келията на преподобния, се случило, по Божие усмотрение, че старецът бил навън. Като приближила неочаквано към него, тя припаднала при нозете му. Като ѝ заповядал да стане, той с гняв ѝ казал, като я гледал право в лицето:

- Ако ти искаше да видиш лицето ми - ето го, - гледай.

Но тя от срам не можела и очите си да повдигне към него.

Тогава старецът ѝ казал:

- Ако ти си чула за някои добри мои дела, то добре ще направиш, ако ги изпълняваш. А лицето ми няма защо да гледаш. За какво си предприела толкова дълъг път? Нима ти не знаеш, че си жена и затова си длъжна да бъдеш в дома си и да не излизаш от него? Нима си дошла тук за това, като се върнеш в Рим да се хвалиш пред другите жени, че си видяла Арсения? Ако ти направиш това, всички градски жени ще дойдат при мен.

Тя му отвърнала:

- Ако Господ ми помогне да се върна, на никого не ще позволя да дойде при теб, за да не преча на твоите подвизи. Но аз те моля - помоли се за мен на Бога и ме споменавай в молитвите си.

Старецът ѝ казал:

- Ще моля Бога да изглади от сърцето ми спомена за теб.

Като чула това, жената си отишла от преподобния с твърде смутено сърце. Идвайки в град Александрия, тя изпаднала в още по-голяма печал.

Архиепископът узнал, че жената се е върнала от преподобния с голяма печал. Като дошъл при нея, той я попитал за причините за скръбта ѝ. Тя му отговорила:

- По-добре щеше да бъде за мен, ако изобщо не бях идвала тук. Аз помолих стареца да ме споменава в молитвите си, а той ми каза: “ще моля Бога да изглади от сърцето ми спомена за теб”. По тази причина скърбя смъртно.

Тогава архиепископът ѝ казал:

- Недей да тъжиш за това, дъще моя, понеже старецът е казал това не без причина: та ти си жена, а чрез жените дяволът прави много неприятности на светите мъже. Затова и старецът ти е казал тези думи, като се е опасявал от демонско изкушение. За душата ти той се моли и винаги ще се моли.

Жената се успокоила след тези думи, престанала да тъжи и с радост си тръгнала обратно към дома.

Преподобният Арсений продължавал да пребъдва в безмълвие, като все повече и повече се вглъбявал в богомислие. Той горял с толкова силна любов към Бога, че постоянно бил като в огън по причина на пламенните си молитви.

Веднъж дошъл един брат от скита в келията на стареца по някаква работа. Като стигнал до прозореца, той видял стареца, стоящ на молитва, при това бил възпламенен от молитвата като от огън. Като видял това, братът се ужасил. Тъй като бил удостоен с това видение, като постоял малко, почукал на вратата. Старецът излязъл от келията и като видял брата ужасен от нещо, попитал го:

- Отдавна ли си тук? Не си ли видял нещо особено?

Но братът казал:

- Нищо не съм видял.

След това, като поговорил с него по работа, го пуснал в скита.

Разказват за този дивен старец и това, че когато живеел в царския дворец, никой не носел по-красиви одежди от него, но когато се отрекъл от света, никой нямал по-лоши от неговите дрехи.

Старецът запазил една привичка от светския си живот - понякога, сядайки, слагал крак върху крак, което не изглеждало съвсем благопристойно. Някои братя видели това, но никой не се осмелявал да му направи забележка, понеже твърде го уважавали. Само един старец, авва Пимен казал на братята:

- Идете при авва Арсения и аз ще седна пред него така, както той понякога сяда. Тогава вие ми направете забележка, че не седя добре. Аз ще започна да моля прошка. С това ще изправим и стареца.

Те отишли и направили така. Преподобният Арсений, като разбрал, че за монаха е неприлично да седи така, оставил привичката си.

Блаженият Арсений бил толкова смирен, че даже изслушвал наставления от обикновени монаси. Така например, като беседвал с един старец египтянин, той го помолил да го научи по какъв начин да отблъсква от себе си греховните помисли. За това узнал друг брат, който казал после на Арсения:

- Защо ти, честни отче, толкова изкусен в науките, знаещ добре гръцки и латински език, молиш за съвет простия - как да отблъскваш от себе си греховните помисли?

Преподобният отвърнал:

- Аз добре зная светската наука на гърците и римляните, но не зная даже азбуката на това, което простият знае за добродетелния живот.

Преподобният казал това, за да покаже, че смирението е основа на всички добродетели, така както азбуката е основа на всяка наука. Този, който би изучил всичката светска мъдрост, но няма истинско смиреномъдрие - такъв не би могъл да се спаси.

Освен смирение, преподобният притежавал още и дар на умиление. През целия си живот, винаги когато се занимавал с ръкоделие, имал на гърдите си кърпичка, понеже от очите му постоянно течели сълзи. Той бил твърде бодър телом и духом. По цял ден работел, а нощем се молел на Бога и само рядко се предавал на сън. Когато очите му се премрежвали и много му се спяло, той говорел сам на себе си:

- Върви си, зли рабе, и не оставай с мен!

И ако след това се предавал, седейки, на лека дрямка, то скоро, като се ободрявал, ставал и се молел на Бога. Той често говорел на учениците си:

- Монахът трябва да се предава на сън само един час.

В навечерието на всеки неделен ден заставал на молитва с вдигнати ръце още от събота вечерта. Заставал с гръб към слънцето и стоял, докато на следващия ден сутринта слънцето започвало да свети в лицето му.

Блаженият старец винаги се занимавал с ръкоделие - плетял рогозки и кошници от палмови листа, като не сменял водата, в която киснел листата в течение на цяла година, само понякога доливал по малко. По тази причина някои от братята му казали:

- Защо, честни отче, не сменяш водата, в която киснеш финиковите листа? Нима не забелязваш как вони в келията ти от нея?

Преподобният им отговарял:

- Вместо тамян и благовонни масла, които вдъхвах, когато живеех в света, сега трябва да поемам тази миризма, за да ме избави Господ от нетърпимата геенска смрад.

Понякога бесовете дръзвали да изкушават преподобния. Прислужващият му брат, като се приближавал до келията, чувал как старецът викал в такива случаи към Бога:

- Не ме оставяй, Господи! Макар и да не съм направил нищо добро пред Тебе, но помогни ми по Твоята благодат да положа сега добро начало!

Веднъж се случило преподобният Арсений да заболее. Скитските монаси дошли при него, взели го и го понесли към болницата при църквата, за да му послужат. Те го положили на постелка, добре приготвена и с мека възглавница. Един брат дошъл да го посети. Като видял, че преподобният лежи на мека постеля, братът се съблазнил и казал:

- Това ли е отец Арсений? Нима той лежи на мека постелка?

Като чул това, един от презвитерите го извикал при себе си и го попитал насаме:

- Брате, когато беше в света какво задължение изпълняваше и какъв беше животът ти?

Братът отговорил:

- Бях пастир и в много трудове и скърби прекарвах живота си.

Презвитерът пак го попитал:

- А сега как живееш?

Той отговорил:

- Сега живея спокойно, имам всичко и не зная никаква грижа и печал.

Тогава презвитерът му казал:

- А отец Арсений, докато беше в света, е бил учител на царе. Пред него стояха хиляди слуги в светли одежди, със златни пояси и гривни. Постелята му беше твърде удобна и богатствата му - безчислени. Преди да дойдеш тук, ти си живял скотски и бедно. Не си имал в света такива удобства, както сега. Ти си почиваш от светските трудове, а отец Арсений сега се труди и страда в нищета след покоя и доволството в света.

Братът, трогнат от думите на презвитера, се поклонил и помолил за прошка, като казал:

- Действително, честни отче, всичко беше така, както ти каза: аз дойдох тук да си почина след труда, а отец Арсений е дошъл за труд след покоя.

Като получил полезно за душата наставление, братът се отдалечил от презвитера.

Веднъж имало в тази страна нашествие на варварите. Всички монаси избягали от скита в града и селата. Но преподобният не искал да отиде от пустинята в града, разсъждавайки така:

- Ако Господ не ме запази, то няма защо да живея на земята.

Варварите разграбили целия скит, но не могли да намерят преподобния, тъй като Сам Бог скривал Своя раб. Размишлявайки обаче в себе си, за да не слуша похвалите на другите отци и да не се предава на тщеславие, преподобният тръгнал по пътя, по който бягали и другите отци. Арсений много плакал за опустошението на скита, казвайки:

- Рим погуби света, а монасите погубиха скита.

Когато варварите си отишли от скита, монасите отново се върнали. Като го възстановили, те започнали да живеят отново на своите места. С тях се върнал и преподобният Арсений в своята келия.

Веднъж на преподобния донесли от Рим завещанието на един богат негов сродник, който предоставял всичките си многочислени богатства в полза на преподобния да ги използва така, както сам би поискал. Като взел завещанието, преподобният искал да го разкъса, но пратеникът, донесъл завещанието, молел да не разкъсва документа, като казал:

- Моля те, честни отче, не разкъсвай това завещание, тъй като тези, които са ме пратили, ще го изискат от мен.

Като върнал завещанието цяло, преподобният казал:

- Аз умрях преди него. Защо той, неотдавна умрелият, ме прави наследник на богатствата си?

И върнал пратеника със завещанието при изпратилите го.

Преподобният невинаги се подвизавал на едно и също място, но понякога се преселвал от скитската пустиня в по-отдалечени и безмълвни места, отдалечавайки се от идващите за беседа хора, тъй като те нарушавали душевния му покой. Така той се подвизавал известно време в Трогин, край Вавилон и срещу град Мемфис, след това в Канопа, около Александрия, и в някои други пустинни места. След това отново се връщал в скита, така, че никой не знаел начина му на живот.

Веднъж, когато преподобният живеел в долните страни на Египет, поискал да остави келията си и да отиде в някое друго място поради многото хора, идващи при него и пречещи на безмълвния му живот. Като не взел нищо със себе си, той се отправил на път, казвайки на двама свои ученици - Александър и Зоил:

- Ти, Александре, остани тук, а ти, Зоиле, ела с мен до реката и ми потърси кораб, който пътува за Александрия. След това се върни при брат си Александър.

Учениците били твърде смутени от тези думи, но нито един от тях не се осмелил да попита стареца:

- Защо си тръгваш от нас?

Като отплувал за Александрия, старецът заболял тежко и боледувал доста продължително време. Александър и Зоил, които останали в келията на стареца, започнали да се питат един друг: - не оскърби ли някой от нас преподобния с някакво непослушание? Като не намерили в себе си вина, те изпаднали в голяма скръб по стареца.

Когато преподобният оздравял, си казал:

- Ще отида при учениците си.

И като се надигнал, тръгнал.

Случило му се да бъде близо до реката и да срещне тълпа пътници, вървящи по същия път. При това една жена египтянка се докоснала до дрехата на преподобния. Но той, оскърбен, ѝ направил забележка, че жена не трябва да се докосва до дрехата на монаха. Жената му казала:

- Ако си монах, върви в пустинята.

Старецът се умилил от тези думи и често си казвал, повтаряйки думите на жената:

- Ако си монах, върви в планината и се скитай по пустините.

Накрая преподобният дошъл до мястото, наречено “Камък”, където живеели учениците му. Александър и Зоил, като го посрещнали, паднали в краката му и плакали от радост. Плачел и старецът, прегръщайки ги. После учениците казали на стареца:

- Твоето отдалечаване, честни отче, ни хвърли в голяма печал, понеже някои монаси казваха, че авва Арсений не би си отишъл от келията, ако учениците му не са го огорчили с непослушанието си.

Старецът им казал:

- Чеда! Аз също помислих, че братята така ще кажат за моето заминаване оттук. Затова и се върнах при вас. Сега те могат да кажат за мен: “гълъбът, излетял от ковчега на Ной, като не намери място за почивка под нозете си, пак се върна при ковчега”.

С тези думи на преподобния учениците се утешили и от тогава пребъдвали с него неразлъчно до самата кончина на светеца.

Веднъж, когато се намирал в келията си, преподобният получил такова откровение от Бога. Той чул глас:

- Излез от келията си и ще ти покажа човешките дела.

Като излязъл от келията, старецът сякаш изпаднал в изстъпление. Той видял Божий ангел, който го взел за ръка и го повел към едно място. Тук той му показал един черен човек, който сечал дърва и бил приготвил доста. После човекът понечил да ги вземе на раменете си и да ги понесе, но не могъл да направи това, понеже дървата били твърде много. Вместо да намали товара си, човекът продължил да сече и отново опитал да ги вдигне, но вече съвсем не можел. Но продължавал да сече и да увеличава товара си. След това Божият ангел показал на преподобния друг човек, който стоял край кладенец и черпел вода и я наливал в пробит съд. Водата изтичала от съда и отново се връщала в кладенеца, но човекът продължавал напразно да се труди. Накрая ангелът показал на преподобния ново видение: Арсений видял църква с отворени врати и два конника, държащи по едно дърво в ръцете си. Конниците искали да минат през църковната врата, но не можели - дърветата били напряко на пътя. Единият конник пречел на другия да разположи дървото по дължина. Вместо да си отстъпят път един на друг, конниците се опитвали да минат през църковната врата едновременно и затова през цялото време се суетели около вратата и никак не могли да влязат в църквата.

След всичко това старецът попитал ангела:

- Какво значи това видение?

Ангелът му казал:

- Двамата, държащи в ръцете си дърво - това е образ на добродетелните, но горди мъже, нежелаещи да се смирят един пред друг. Те няма да влязат в Царството Небесно, но ще останат отвън по причина на своята гордост, която погубва всичките им добродетели. Човекът, който черпи вода и я налива в пробит съд, това е подобие на човек, който има някои добри дела, но не оставя и греховете. Той напразно се труди, понеже с греховете си погубва наградата, която би могъл да получи от Бога. Черният човек, който реже дърва и ги прибавя все повече и повече към товара си - това е подобие на този, който се предава на много грехове, и вместо покаяние, прибавя беззаконие към беззаконие.

За това видение преподобният Арсений разказал на учениците си, за тяхна полза, но в смирението си им казал, че го е чул от друг старец.

Освен това Арсений разказал на учениците си и за страшното откровение за Божествените Христови Тайни, дадено на други отци пустинници.

- Имало - казвал Арсений - в скита един старец, който водел много строг живот и се славел с добродетелите си сред всички монаси. Този старец, по причина на простотата си (не бил обучен на Свещеното Писание), се съблазнявал за Пречистите Христови Тайни, мислейки, че хлябът, който вземаме от свещения олтар, и чашата, с която се причастяваме, не са истински Тяло и Кръв Христови, но само тяхно подобие. Затова узнали двама опитни старци. Като разбрали, че той мислел така не поради злоба, но поради простота и незнание, решили да го вразумят. За тази цел те отишли при него и като побеседвали за много неща, полезни за душата му, между другото казали и следното:

- Ние сме чували, честни отче, за един брат, че той неправилно мисли за хляба, който взимаме от светия олтар, и за чашата, която пием, - че това не са истинските Тяло и Кръв Христови, но само тяхно подобие.

- Аз мисля така - отговорил старецът.

Те започнали да го убеждават, казвайки:

- Не мисли така, честни отче, но вярвай, както ни учи да вярваме светата съборна и апостолска Църква. Ние вярваме и изповядваме, че хлябът е истинското Тяло Христово, а виното в чашата е истинската Негова Кръв, а не подобие само на Тялото и Кръвта.

След това отците привели за доказателство на истинността на своите думи многочислени свидетелства от Свещеното Писание и от творенията на отците и учителите на Църквата, като се стараели да убедят стареца да остави лъжливото си вярване. Но той по простотата на сърцето си им казал:

- Ако не се убедя на дело, няма да повярвам.

Тогава старците му казали:

- Да се помолим тримата заедно на Бога да ни открие Той тази тайна, като предварително попостим цялата седмица. Ние вярваме, че Той ще ни открие това, тъй като няма да допусне да погинат твоите многолетни трудове.

Старецът с любов изслушал съвета им и те се затворили, всеки в келията си за цяла седмица, като прекарвали времето в пост и молитва. Онзи старец се молел на Бога така:

- Господи! Ти знаеш, че мисля така не от злоба, но с простия си ум не мога да постигна тази тайна. Открий ми по Твоята благодат тази истина, за да не се заблуждавам в неверие.

Другите двама старци казвали в молитвата си:

- Господи! Открий на нашия брат великата Твоя тайна, за да не остане невярващ в нея и да не погуби своите трудове и добродетели.

Бог послушал рабите Си и им открил страшната тайна по такъв начин.

Когато минала една седмица, настъпила неделята и тримата старци отишли в църквата, за да слушат божествената литургия. В храма те застанали един до друг. Господ отворил духовните им очи. Когато за светата трапеза бил приготвен хлябът, старците видели вместо хляба Младенец. Когато свещеникът прострял ръката си, за да преломи хляба, старците видели Божий ангел, слизащ от небето, който имал нож в ръката си. Като заклал младенеца, ангелът излял Кръвта в чашата. Когато свещеникът преломявал хляба, ангелът раздробявал Тялото на части.

Настъпил моментът на причастяването. Заедно с другите братя тръгнал да се причасти и невярващият брат. Като взел в ръцете си късче сурово месо*, от което капела кръв, и като видял кръвта в чашата, старецът възкликнал в ужас:

- Вярвам, Господи, че този хляб е Твоето Тяло, и това вино е Твоята Кръв.

Месото веднага се превърнало в хляб и кръвта във вино.

Тогава старецът се причастил със светите Христови Тайни с голям страх и сърдечно умиление. 

* Не бива да се удивяваме на това, че братята приемали в ръцете си честното Тяло Христово; в първите векове на християнството се е позволявало на верните да вземат в ръце светите Дарове и да ги отнасят със себе си, но впоследствие това било забранено по следната причина: във времената на свети патриарх Иоан Златоуст в Цариград една жена взела в своя дом светите Дарове и ги смесила с някакви средства за извършване на магии. Узнавайки за това, свети Иоан Златоуст разпоредил на всички църкви да не се предава честното Тяло Христово в ръцете на причестяващите се, но вместо това заедно с божествената Кръв да се преподава на вярващите от потира (чашата).

Другите двама старци му казали:

- Христос Бог знае, че човекът не може да яде сурово месо и да пие кръв. Затова Той предлага на вярващите пречистото Свое Тяло във вид на хляб и животворящата Своя Кръв във вид на вино.

След това старците благодарили на Господа за откровението и за това, че Той не допуснал да погине в неверие онзи добродетелен старец.

Веднъж един брат попитал Арсений кое е полезно за душата? Преподобният му отговорил:

- По всякакъв начин се грижи това, което е в ума ти, да бъде угодно на Бога. Като постъпваш така, лесно ще победиш всеки враг.

Това казал светият, за да покаже, че всички грехове и страсти се раждат от лошите помисли, приемани от сърцето и задържани с услаждане. Наблюдаващият своите мисли и пропъждащият греховните помисли, с това вече угасява страстите си и побеждава греховните нападения.

Друг път преподобният казал:

- Ако ние действително от цялото си сърце търсим Бога, то Той Сам ще дойде при нас и ние ще Го видим. И ако ние Го задържим с чистотата на живота си близо до себе си, Той ще пребъде с нас.

Един старец попитал авва Арсений:

- Какво да правя, честни отче! Никак не мога да се освободя от мисълта, че съм стар и затова не мога нито да постя, нито да се трудя с монашески подвизи по причина на старостта. Затова ми се струва, че трябва да отида да посещавам болни, тъй като това е дело на християнска любов.

Като разбрал, че това е бесовско изкушение, преподобният казал на стареца:

- Яж, пий, спи, но само не излизай от келията си.

Така казал преподобният, защото знаел, че на монаха, излизащ от келията и приближаващ се към светските селения, предстоят много съблазни и изкушения от врага. И изобщо този, който е умрял за света, не трябва да излиза без уважителна причина от манастира; така, както мъртвецът не излиза от гроба си. А монахът, който излиза по своя воля от манастира, наистина става мъртъв, понеже умира с душата си.

Преподобният говорел още:

- Има много хора, които по всякакъв начин се стараят да пазят телесна чистота и поради това умъртвяват тялото си с пост, бдение и много трудове. Но малко са тези, които предпазват душата от греха на тщеславието, гордостта, сребролюбието, завистта, братоненавистта, гнева, злопаметството, осъждането. Такива отвън са чисти, но душата им не е. Те са подобни на гробове, отвън украсени, а отвътре пълни със смърдящи кости. Блажен е този, който се старае да съхрани от сквернотата както тялото, така и душата си. Истински блажени са чистите по сърце (а не само по тяло), понеже те ще видят Бога.

Един брат казал на преподобния:

- Честни отче! Аз изучих много книги и псалмите и искам със сърдечно умиление да ги чета, но нямам умиление, понеже не разбирам силата на Свещеното Писание и много скърбя от това.

Преподобният отвърнал:

- Чедо! На тебе ти трябва непрестанно да се поучаваш в четене на словото Божие, макар и да не разбираш силата му и да нямаш умиление. Чувал съм авва Пимен и други отци да казват, че обаятелите на змиите (омайниците) сами не разбират думите, които говорят. Но змиите, слушайки думите им, се укротяват и се оставят в ръцете им. Същото можем да направим и ние, макар и да не разбираме силата на Свещеното Писание, понеже когато имаме в устата си думите му, демоните, чувайки ги, се страхуват и бягат от нас, не понасяйки словата на Светия Дух, Който говори чрез рабите Си - пророците и апостолите.

Когато приближило времето на блажената кончина на преподобния, той казал на учениците си:

- Когато умра, не правете помени за мен, не събирайте братята на обяд, но само се погрижете да се принася божествена Жертва за грешната ми душа.

Като чули това, учениците му твърде се опечалили и започнали да плачат. Но преподобният им казал:

- Не плачете, чеда! Още не е дошъл часът на кончината ми, макар да не е далеко.

Тогава учениците го попитали:

- Как да те погребем, честни отче?

Той им казал:

- Превържете краката ми с връвчици и ме изхвърлете зад хълма.

Когато започнал да се приближава самият час на смъртта, той започнал да плаче и много се уплашил. Учениците, като го видели да плаче, попитали го.

- Нима и ти, честни отче, се боиш от смъртта?

Но той им отговорил така:

- Наистина винаги съм чувствал страх от смъртта през всички дни на монашеския си живот, започвайки от деня, когато се облякох в монашески образ.

След това преподобният заспал блажен сън на смъртта, като предал честната си душа в ръцете на своя Господ, Комуто служил така усърдно през целия си живот.

Когато авва Пимен чул за мирната кончина на преподобния, той се просълзил и казал:

- Блажен си ти, отец Арсений, защото си плакал през целия си живот. Затова вечно ще се веселиш. Този, който не може да плаче по своя воля, по неволя ще заплаче след смъртта си сред мъчения, но от този плач никой няма да има полза.

Разказват за преподобния Арсений, че той често говорил за себе си такива думи:

- Арсение! За какво си дошъл тук? Ти си дошъл тук не за отдих, а за трудове, не за леност, а за подвиг. Подвизавай се, труди се и не се лени.

Преподобният често казвал и това:

- Много пъти съм съжалявал за думите, които са произнасяли устата ми, но за мълчанието не съм съжалявал никога.

Авва Даниил разказвал за преподобния Арсений, че той никога не разисквал въпроси от книгите, макар и да би могъл, защото добре знаел Свещеното Писание. Преподобният правел това, понеже не искал да се показва много начетен. Той никога не писал послания до никого, понеже считал себе си за прост и невежа заради Христа. Никога не влизал в олтара, макар и да имал право на това като посветен в чин на дякон, но винаги пристъпвал към божествените Тайни заедно с простите монаси. Всичко това той правел по причина на голямото си смирение. Когато блаженият Арсений идвал в църква на богослужение, той заставал зад стълба, за да не вижда лица, нито пък него да вижда някой.

По външен вид преподобният бил благообразен като ангел. Имал сребристи коси, по тяло бил красив, сух от голямото въздържание, имал брада до пояса. Имал хлътнали поради постоянния плач очи. Бил висок на ръст, но прегърбен от старостта. Преподобният починал след като навършил петдесет години в монашески трудове и подвизи, в пост и молитва, благоугаждайки на Бога. В скита прекарал четиридесет години. Десет години живял на мястото, наречето Трогин, край Мемфис. След това прекарал три години в Канопа, край Александрия. Оттук отново се върнал в Трогин, преживял тук две години и починал в Господа**. Преподобният преживял всичко около сто години. Да дарува и на нас Господ по неговите свети молитви прошка на греховете и вечен живот в Христа, нашия Господ, на Когото въздаваме слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

** Живота и дейността на преподобния Арсений се разполагат по години така: родил се е в 354 г., приет в царския двор на 29 годишна възраст – в 383 г., 11 години живял като придворен – до 394 г., 40 години живял като монах в скитската пустиня, 10 години живял в Трогин, 3 години е бил в Канопа, две от последните си години е пребивавал отново в Трогин и е умрял на 95 годишна възраст в 449 или началото на 450 г.

Тропарь, глас 8:

Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси, и иже из глубины воздыханьми, во сто трудов уплодоносил еси, и был еси светильник вселенней, сияя чудесы, Арсение отче наш. Моли Христа Бога, спастися душам нашим.

(Със сълзи си напоявал безплодната пустиня и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод; бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче наш Иоане; моли Христа Бога да се спасят нашите души.)

Кондак, глас 3:

От Рима возсиял еси якоже солнце великое, и к царскому граду достигл еси преблаженне, словесы твоими просвещая сего и делы, всяку неразумия мглу отгоня. Сего ради тя почитаем, отцев славо, Арсение преподобне.

(От Рим си възсиял като велико слънце и си стигнал до царстващия град, блажени; просветил си го с твоите слова и дела, прогонвайки всяка мъгла на неразумието; затова и те почитаме, славо на отците, преподобни Арсение.)

 

 

Минея. Май

Свята́го, сла́внаго, всехва́льнаго апо́стола и Евангели́ста, напе́рсника возлю́бленнаго, де́вственника Иоа́нна Богосло́ва и преподо́бнаго отца́ на́шего Арсе́ния Вели́каго

НА МА́ЛОЙ ВЕЧЕ́РНИ

На Го́споди, воззва́х: cтихи́ры глас 2.

Подо́бен: Егда от Древа:

Прииди́те, прему́дрости глубину́/ и правосла́вных догма́т списа́теля,/ ве́рнии, пе́сньми Боже́ственными днесь венча́ем,/ Иоа́нна сла́внаго и возлю́бленнаго. / Сей бо возгреме́, е́же: в нача́ле бе Сло́во. / Отону́дуже громогла́сен показа́ся,/ я́ко благове́стник ми́рови,/ просия́в многому́дренне, всехва́льный.

Вои́стинну ты яви́лся еси́ и́стинен друг/ и напе́рсник вели́к Учи́телю Христу́:/ на пе́рси бо возле́г,/ от ни́хже поче́рпл еси́ прему́дрости догма́ты,/ и́миже обогаща́еши о́крест всю зе́млю,/ я́ко Богоглаго́льник Бо́жий. / Те́мже и содержа́щи сия́ кра́сная Христо́ва Це́рковь,/ ны́не ра́дующися, весели́тся.

Ра́дуйся, Богосло́ве вои́стинну,/ ра́дуйся, Ма́тере Госпо́дни сы́не всевозлю́бленный:/ ты бо, предстоя́ при Кресте́ Христо́ве,/ Боже́ственный слы́шал еси́ глас Влады́чень:/ се ны́не Ма́ти твоя́, – к тебе возопи́вш. / Отону́дуже досто́йно тя вси,/ я́ко апо́стола Христо́ва вели́ка/ и возлю́бленнаго, ублажа́ем.

Сла́ва, глас 2. Самогла́сен:

Апо́столов верхо́внаго, Богосло́вия трубу́,/ духо́внаго во́ина, вселе́нную Бо́гу покори́вшаго,/ прииди́те, ве́рнии, ублажи́м Иоа́нна приснопа́мятнаго,/ от земли́ востаю́щаго и земли́ не отступа́ющая/ но жи́ва су́ща и жду́ща стра́шнаго Влады́чня втора́го прише́ствия. / Е́же неосужде́нно сре́сти нам испроси́,/ дру́же та́йны, Христо́в напе́рсниче,/ любо́вию соверша́ющим па́мять твою́.

И ны́не, пра́здника.

На стихо́вне пра́здника. Сла́ва, апо́стола, глас 1: Учениче́ Спа́сов: пи́сан на лити́и.

Тропа́рь пи́сан на вели́цей вече́рни

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Ектения́. И отпу́ст.

НА ВЕЛИ́ЦЕЙ ВЕЧЕ́РНИ

Пое́м Блаже́н муж: пе́рвый антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры пра́здника 3, и апо́стола 4, и преподо́бнаго 3. Стихи́ры апо́стола, глас 1.

Подо́бен: Небе́сных чино́в:

Зри́тель неизрече́нных открове́ний/ и сказа́тель вы́шних Бо́жиих та́ин,/ сын Зеведе́ов,/ написа́в нам Христо́во Ева́нгелие,/ богосло́вити же Отца́, и Сы́на,/ и Ду́ха Свята́го научи́.

Богодви́жимая гусль небе́сных пе́ний,/ тайнопи́сец сый, Богосказа́нная уста́,/ пе́ние пе́сненное пое́т красно́:/ устне́ бо движа́, я́ко стру́ны,/ я́коже бряца́ло, язы́к движа́,/ мо́лится спасти́ся нам.

Громогла́сным твои́м язы́ком/ извеща́я Бо́жия прему́дрости сокрове́нное сло́во,/ Бо́гу возлю́бленне,/ зове́ши при́сно, движа́ устна́ми ча́сто,/ е́же: в нача́ле бе Сло́во,/ и науча́еши вся́каго челове́ка ра́зуму Бо́жию.

И́ны стихи́ры преподо́бнаго, глас 8.

Подо́бен: О, пресла́внаго чудесе́:

О́тче Богому́дре Арсе́ние,/ сле́зными исто́чники просвети́в мысль,/ к Бо́гу бесе́довал еси́,/ непреста́нными очище́нии/ и сия́нии столп всесве́тел благоче́стия,/ огнесия́нен яви́лся еси́, блаже́нне,/ мона́хов похвало́. / И ны́не нас всех сохрани́ моли́твами твои́ми.

О́тче Богому́дре Арсе́ние,/ воздержа́нием ум опоя́сан всю́ду,/ к пе́рвому вино́внику востещи́ сотвори́л еси́/ и, оста́вль мирски́й мяте́ж/ и молвы́ оттря́с,/ ума́ чистото́ю смеси́лся еси́, прему́дре,/ жела́нием вои́стинну кра́йним, блаже́нне.

Преподо́бне о́тче Арсе́ние,/ ты, Бо́га взыску́я/ и Сего́ просвети́тися светолу́чными сия́нии/ благоче́стно жела́я,/ вели́чия всю све́тлость/ и ца́рския дворы́ оста́вив,/ безсме́ртное насле́дие прия́л еси́,/ со Христо́м ны́не водворя́яся, Богоблаже́нне.

Слава, глас 2. Самогла́сен:

Сы́на гро́мова,/ основа́ние Боже́ственных слове́с,/ нача́льника Богосло́вия/ и пропове́дника пе́рвейшаго и́стинных догма́т Бо́жия прему́дрости,/ возлю́бленнаго Иоа́нна и де́вственника,/ челове́ческий род, по до́лгу до́бре похва́лим:/ сей бо, непреста́нно в себе́ имы́й Боже́ственное,/ е́же, в нача́ле бе, – рече́, – Сло́во. / А́бие же ко Отцу́ неразлу́чное/ и ра́вное по сих Оте́ческаго Существа́,/ явля́я нам собо́ю правосла́вие Святы́я Тро́ицы:/ Соде́теля же, су́ща со Отце́м/ и Живо́т нося́ща и Свет и́стинный,/ Того́жде показа́ нам. / О, чудесе́ ужа́снаго/ и ве́щи премудри́тельныя!/ Я́ко испо́лнь сый любве́,/ испо́лнь бысть и Богосло́вия:/ сла́вою, и че́стию, и ве́рою/ основа́тель сый чи́стыя на́шея ве́ры,/ ея́же ра́ди получи́м ве́чных благ в День су́дный.

И ны́не, пра́здника.

Вход. Проки́мен дне. И чте́ния три.

Собо́рнаго посла́ния Иоа́ннова чте́ние (главы́ 3,4):

Возлю́бленнии,/ а́ще се́рдце на́ше не за́зрит нам, дерзнове́ние и́мамы к Бо́гу. / И Его́же а́ще про́сим, прие́млем от Него́,/ я́ко за́поведи Его́ соблюда́ем/ и уго́дная пред Ним твори́м. / И сия́ есть за́поведь Его́:/ да ве́руем во И́мя Сы́на Его́ Иису́са Христа́/ и лю́бим друг дру́га, я́коже дал есть за́поведь нам. / И соблюда́яй за́поведи Его́, в Нем пребыва́ет, и Той в нем,/ и о сем разуме́ем, я́ко пребыва́ет в нас, от Ду́ха, Его́же дал есть нам. / Возлю́бленнии, не вся́кому ду́ху ве́руйте,/ но искуша́йте ду́хи, а́ще от Бо́га суть,/ я́ко мно́зи лжепроро́цы изыдо́ша в мир. / О сем познава́йте Ду́ха Бо́жия и ду́ха ле́стча²⁸:/ всяк дух, и́же испове́дует Иису́са Христа́, во пло́ти прише́дша, от Бо́га есть. / И всяк дух, и́же не испове́дует Иису́са Христа́, во пло́ти прише́дша, от Бо́га несть,/ и сей есть анти́христов,/ его́же слы́шасте, я́ко гряде́т, и ны́не в ми́ре есть уже́. / Вы от Бо́га есте́, ча́дца, и победи́сте тех,/ я́ко бо́лий есть, и́же в вас, не́жели и́же в ми́ре. / Они́ от ми́ра суть,/ сего́ ра́ди от ми́ра глаго́лют, и мир тех послу́шает. / Мы от Бо́га есмы́:/ и́же зна́ет Бо́га, послу́шает нас,/ и и́же несть от Бо́га, не послу́шает нас.

Собо́рнаго посла́ния Иоа́ннова чте́ние (глава́ 4):

Возлю́бленнии,/ а́ще си́це возлюби́л есть нас Бог,/ и мы до́лжны есмы́ друг дру́га люби́ти. / Бо́га никто́же нигде́же ви́де. / Аще друг дру́га лю́бим, Бог в нас пребыва́ет,/ и любы́ Его́ соверше́нна есть в нас. / О сем разуме́ем, я́ко в Нем пребыва́ем и Той в нас,/ я́ко от Ду́ха Своего́ дал есть нам. / И мы ви́дехом и свиде́тельствуем, я́ко Оте́ц посла́ Сы́на Спаси́теля ми́ру. / И́же а́ще испове́сть, я́ко Иису́с есть Сын Бо́жий,/ Бог в нем пребыва́ет, и той в Бо́зе. / И мы позна́хом и ве́ровахом любо́вь, ю́же и́мать Бог в нас/ Бог любы́ есть,/ и пребыва́яй в любви́ в Бо́зе пребыва́ет,/ и Бог в нем пребыва́ет.

Собо́рнаго посла́ния Иоа́ннова чте́ние (главы́ 4,5):

Возлю́бленнии,/ а́ще кто рече́т, я́ко люблю́ Бо́га, а бра́та своего́ ненави́дит,/ ложь есть:/ и́бо не любя́й бра́та своего́, его́же ви́де,/ Бо́га, Его́же не ви́де, ка́ко мо́жет люби́ти?/ И сию́ за́поведь и́мамы от Него́,/ да любя́й Бо́га лю́бит и бра́та своего́. / Всяк, ве́руяй, я́ко Иису́с есть Христо́с, от Бо́га рожде́н есть,/ и всяк, любя́й Ро́ждшаго, лю́бит и Рожде́ннаго от Него́. / О сем ве́мы, я́ко лю́бим ча́да Бо́жия,/ егда́ Бо́га лю́бим и за́поведи Его́ соблюда́ем. / Сия́ бо есть любы́ Бо́жия, да за́поведи Его́ соблюда́ем,/ и за́поведи Его́ тя́жки не суть. / Я́ко всяк, рожде́нный от Бо́га, побежда́ет мир,/ и сия́ есть побе́да, побе́ждшая мир, ве́ра на́ша. / Кто есть побежда́яй мир, то́кмо ве́руяй,/ я́ко Иису́с, есть Сын Бо́жий?

На лити́и стихи́ра хра́ма, или́ пра́здника и апо́стола, глас 1. Ге́рманово:

Ре́ки Богосло́вия от честны́х твои́х усте́н истеко́ша, апо́столе,/ от ни́хже Це́рковь Бо́жия, бога́тно напая́ема,/ покланя́ется правосла́вно Тро́ице Единосу́щней,/ Ю́же и ны́не моли́, Иоа́нне Богосло́ве,/ утверди́ти и спасти́ ду́ши на́ша.

Андре́я Пи́рра: Сад чистоты́, ми́ро благово́ния/ па́ки возсия́ нам в прише́дший пра́здник/ возопи́ти к нему́:/ возлеги́й на пе́рси Влады́чни/ и одожди́в сло́во ми́ру, Иоа́нне апо́столе,/ и́же Де́ву сохрани́в, я́ко зе́ницу о́ка,/ испроси́ нам от Христа́ ве́лию ми́лость.

Учениче́ Спа́сов, де́вственниче и Богосло́ве,/ тебе́, я́ко де́вственнику,/ Де́ву и Богоро́дицу Христо́с Бог распина́емь предаде́,/ и Сию́ сохрани́л еси́, я́ко зе́ницу о́ка. / Тем моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Я́ко неизрече́нных та́ин самови́дец,/ воззва́л еси́, вопия́,/ преве́чное Сло́во в нача́ле бы́ти к Бо́гу/ и Того́ бы́ти Бо́га,/ Иоа́нне апо́столе,/ напе́рсниче Христо́в, и дру́же при́сный,/ и Тро́ицы наслажде́ние,/ Ефе́су и Па́тму утвержде́ние непоколеби́мо,/ нам же по́мощь. / Моли́ся, Богосло́ве преблаже́нне,/ от злочести́вых враг чу́вственных и мы́сленных/ изба́витися лю́дем,/ па́мять твою́ при́сно соверша́ющим ве́рно.

И преподо́бнаго стихи́ра, глас 5:

Преподо́бне о́тче,/ глас Ева́нгелия Госпо́дня услы́шав,/ мир оста́вил еси́,/ бога́тство и сла́ву нивочто́же вмени́в. / Тем всем возопи́л еси́:/ возлюби́те Бо́га и обря́щете благода́ть ве́чную,/ ничто́же предпочти́те, па́че любве́ Его́,/ да егда́ прии́дет в сла́ве Свое́й,/ обря́щете поко́й со все́ми святы́ми. / Его́же моли́твами, Христе́, сохрани́ и спаси́ ду́ши на́ша.

Сла́ва, глас 4:

Возле́г на пе́рси Учи́теля Христа́/ на ве́чери Госпо́дни, возлю́бленне учениче́,/ отту́ду разуме́л еси́ неизрече́нная,/ и небе́сный всем возгреме́л еси́ глас:/ в нача́ле бе Сло́во, и Сло́во бе к Бо́гу,/ и Бог бе Сло́во,/ Свет и́стинный, просвеща́яй вся́каго челове́ка, в мир гряду́щаго,/ Христо́с Бог и Спас душ на́ших.

И ны́не, пра́здника.

На стихо́вне стихи́ры, глас 4.

Подо́бен: Зва́нный свы́ше:

Сы́на Вы́шняго богосло́вив,/ Отцу́ Соприсносу́щна и Единосу́щественна,/ Свет от Све́та непреме́нен,/ и начерта́ние Ипоста́си Роди́телевы,/ безле́тно возсия́вша и безстра́стно от Него́,/ Соде́теля же и Го́спода всех веко́в,/ возлю́бленне, ты пропове́дал еси́ Сего́ ми́рови,/ я́ко изве́дша свет от тьмы,/ Христа́ Бо́га на́шего. / Его́же моли́ спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

Стих: Во всю зе́млю изы́де веща́ние их/ и в концы́ вселе́нныя глаго́лы их.

Уте́шителев свет восприе́м,/ И́мже и просвеща́емь,/ богосло́вил еси́ от Отца́ происходя́ща,/ Сы́ном же челове́честву явля́ема,/ Единоче́стна, Сопресто́льна и Единосу́щна,/ су́ща Отцу́ Безнача́льну же/ и Бо́жию Сло́ву,/ возлю́бленне, всем пропове́дал еси́. / Те́мже в пе́снех тя почита́ем,/ я́ко ве́ры Боже́ственное основа́ние,/ ю́же непоколеби́му соблюда́й/ ко Го́споду моли́твами твои́ми.

Стих: Небеса́ пове́дают сла́ву Бо́жию,/ творе́ние же руку́ Его́ возвеща́ет твердь.

На высоту́ возше́д Богосло́вия,/ научи́лся еси́ неизрече́нных Бо́жиих та́ин/ о единосу́щии Божества́, сла́ве же еди́ной,/ и ца́рстве, и госпо́дьстве,/ Тре́ми Ипоста́сьми разделя́емем при́сно,/ су́щественней же, неразделя́емем и совокупля́емем/ в неслия́нном Боже́ственном еди́нстве,/ си́це сла́вля, пропове́дал еси́, Богосло́ве,/ Тро́ицу неразде́льну,/ Ю́же моли́ спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

Сла́ва, глас 6, Иоа́нна мона́ха:

Апо́столе Христо́в, Евангели́сте Богосло́ве,/ неизрече́нных таи́нник быв,/ прему́дрости неизглаго́ланная нам возгреме́л еси́ уче́ния,/ е́же в нача́ле бе, уясни́в ве́рным,/ и е́же не бе, отложи́в,/ ерети́чествующих отрева́я словеса́,/ напе́рсник я́влься и друг возлю́блен,/ я́коже Иса́ия велегла́сный/ и Моисе́й Богови́дец,/ дерзнове́ние име́я к Бо́гу,/ приле́жно моли́ся о душа́х на́ших.

И ны́не, пра́здника.

Тропа́рь, глас 2, два́жды. И Богоро́дице Де́во: еди́ножды, и благослове́ние хле́бов, по обы́чаю, и чте́ние.

Тропа́рь апо́столу, глас 2:

Апо́столе, Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ ускори́ изба́вити лю́ди безотве́тны,/ прие́млет тя, припа́дающа,/ И́же па́дша на пе́рси прие́мый. / Его́же моли́, Богосло́ве,/ и належа́щий о́блак язы́ков разгна́ти,/ прося́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.

НА У́ТРЕНИ

На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, еди́ножды, и апо́стола, еди́ножды.

Слава, преподобнаго, глас 8:

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Арсе́ние о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

И ны́не, пра́здника.

По 1-й стихоло́гии седа́лен, глас 1.

Подо́бен: Гроб Твой:

Христа́ учени́к быв, вся́ческих Влады́ки,/ научи́л еси́ лю́ди и просвети́л еси́ мир,/ к позна́нию Сего́ наста́вль, апо́столе. / Те́мже пропове́дника тя и́стины вси имену́ем и Богосло́ва,/ дру́га Христо́ва и напе́рсника.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

По 2-й стихоло́гии седа́лен, глас 5.

Подо́бен: Собезнача́льное Сло́во:

Апо́стола вси и ученика́ Христо́ва, пропове́давшаго всем Боже́ственное,/ е́же от Отца́, рождество́ Изба́вителя и Царя́ Христа́,/ воспое́м пе́сньми и похвала́ми свяще́нными всечестна́го Иоа́нна,/ непреста́нно бо мо́лится поми́ловатися душа́м на́шим.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

По полиеле́и седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости:

Возле́г на пе́рси Иису́совы,/ дерзнове́ние получи́л еси́, я́ко учени́к, вопроша́я:/ кто есть предая́й Тя, Го́споди?/ Возлю́блен зело́ сый, прехва́льне, хле́бом сего́ я́ве тебе́ показа́. / Те́мже, я́ко таи́нник неизрече́нных быв,/ Сло́ва воплоще́ния науча́еши концы́, Богосло́ве апо́столе,/ моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника или́ Богоро́дичен:

Небе́сную дверь и ковче́г, всесвяту́ю го́ру, све́тлый о́блак воспои́м,/ неопали́мую купину́, слове́сный рай, Е́вино свобожде́ние,/ вселе́нныя всея́ вели́кий сосу́д,/ я́ко спасе́ние в нем соде́лася ми́рови и оставле́ние дре́вних согреше́ний. / Те́мже и вопие́м Ей:/ моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти/ благоче́стно покланя́ющимся пресвято́му рождеству́ Твоему́.

Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен, глас 4: Во всю зе́млю изы́де веща́ние их/ и в концы́ вселе́нныя глаго́лы их. Стих: Небеса́ пове́дают сла́ву Бо́жию: Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие от Иоа́нна, зача́ло 67.

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 2:

Богосло́ве де́вственниче,/ учениче́ возлю́бленне Спа́сов,/ моли́твами твои́ми нас спаса́й, мо́лимся, от вся́каго вре́да,/ я́ко твое́ есмы́ ста́до.

Кано́н пра́здника со ирмосо́м, на 4, и апо́стола, на 6, и преподо́бнаго, на 4. Кано́н Иоа́нна Богосло́ва, глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Колесницегони́теля фарао́ня погрузи́/ чудотворя́й иногда́/ Моисе́йский жезл, крестообра́зно порази́в/ и раздели́в мо́ре,/ Изра́иля же беглеца́, пешехо́дца спасе́,/ песнь Бо́гови воспева́юща.

Яко чист и возлю́блен был еси́ нетле́нному Све́ту,/ и на пе́рсех Сего́ возле́г, упоко́ився,/ дерзнове́нною душе́ю, из бе́здны прему́дрости Свет ра́зума извле́кл еси́,/ блаже́нне Иоа́нне апо́столе.

Преесте́ственне богосло́вя, возгреме́л еси́, возлю́бленне, Христу́:/ в нача́ле бе Сло́во, жи́во и воипоста́сно ко Своему́ Роди́телю,/ и Бог бе Сло́во, и плоть Сло́во бысть,/ и Бог пребы́сть непрело́жен.

Богоро́дичен: Под Кров Твой, Чи́стая, прибега́юще,/ огреба́емся напа́стей вся́ких находя́щих, Пречи́стая,/ тем и ны́не мо́лим: па́дшия из глубины́ прегреше́ний возведи́/ Боже́ственными Твои́ми, Чи́стая, мольба́ми.

Ин кано́н преподо́бнаго, глас и ирмо́с то́йже

Влады́чнему повину́яся, Арсе́ние, Боже́ственному повеле́нию,/ ца́рскаго бога́тства сла́ву оста́вил еси́, я́коже Моисе́й законода́вец,/ и, бе́гая от челове́к, А́нгелом сожи́тель был еси́, вку́пе с ни́ми веселя́ся.

Ты, мяте́жей убега́я, Арсе́ние, я́коже грехо́вных исто́чников,/ безмо́лвием язы́к обузда́л еси́. / Те́мже немяте́жен ум в молча́нии соблю́л еси́,/ Боже́ственнаго Ду́ха быв достоле́пнейший дом поко́ища.

Богоро́дичен: Пресла́вная, возглаго́лашася о Тебе́ в ро́дех родо́в,/ Бо́га Сло́ва во чре́ве вме́щшая, Чи́ста же пребы́вши, Богоро́дице Мари́е. / Те́мже Тя вси почита́ем, су́щее по Бо́зе заступле́ние на́ше.

Катава́сия пра́здника

Песнь 3

Ирмо́с: Утвержде́й в нача́ле небеса́ ра́зумом/ и зе́млю на вода́х основа́вши,/ на ка́мени мя, Христе́, за́поведей Твои́х утверди́,/ я́ко несть свят, па́че Тебе́, Еди́не Человеколю́бче.

От ры́барей лове́ц челове́ков и Богосло́в был еси́, му́дре Иоа́нне,/ пренебре́г оте́ческую и мирску́ю любо́вь/ и Влады́це Сло́ву жела́нием Боже́ственным после́дуя.

Очище́н душе́вным о́ком, о Богосло́ве,/ узре́л еси́ неизрече́нную сла́ву, от Отца́ единоро́днаго Сло́ва и Сы́на Бо́жия,/ И́мже му́дре вся Боже́ственным бы́ша Ду́хом.

Богоро́дичен: Под Твое́ спаси́тельное прибе́жище притека́ем, Богоро́дице Де́во,/ и спаса́емся наве́та вра́жия моли́твами Твои́ми/ и бу́дущаго, Чи́стая, избавля́емся муче́ния.

Ин, ирмо́с то́йже

О́тче Арсе́ние, твоея́ христоподража́тельныя нищеты́/ о́строе и зело́ ху́ждшее ру́бище пресла́вное пе́рвыя ри́зы покры́ло есть,/ неизрече́нныя сла́вы одея́ние тебе́ снабдева́ющее.

Претыка́ния вра́жия и велехва́льных духо́в,/ от Бо́га сокруше́нием се́рдца прие́мый по́мощь, Арсе́ние, низве́ргл еси́,/ победоно́сец, о́тче, смире́нием быв.

Богоро́дичен: Херуви́мов и Серафи́мов превы́шши яви́лася еси́, Богоро́дице:/ Ты бо еди́на прия́ла еси́ Невмести́маго Бо́га в Твое́м чре́ве, Нескве́рная. / Те́мже Тя, ве́рнии вси, пе́сньми, Чи́стая, ублажа́ем.

Конда́к преподо́бнаго, глас 3.

Подо́бен: Де́ва днесь:

От Ри́ма возсия́л еси́, я́коже со́лнце вели́кое,/ и к Ца́рскому гра́ду дости́гл еси́, преблаже́нне,/ словесы́ твои́ми просвеща́я сего́ и де́лы,/ вся́ку неразу́мия мглу отгоня́. / Сего́ ра́ди тя почита́ем,/ отце́в сла́во, Арсе́ние преподо́бне.

И́кос:

Услы́шав глас Госпо́день, преподо́бне,/ мирски́я красоты́ оста́вль, мона́шествовал еси́,/ а́нгельскому житию́ поревнова́в, Богому́дре. / Те́мже и яви́лся еси́, весь преложе́н, в телеси́ А́нгел,/ Христу́ принося́ поще́ние и сле́зы, непоро́чну моли́тву и стоя́ние всено́щное. / Те́мже был еси́ храм Тро́ицы,/ о́браз же мона́хов, и наста́вник доброде́тели,/ и чту́щих тя всегда́ моли́твенник тепл. / Сего́ ра́ди тя чтим, отце́в сла́во, Арсе́ние преподо́бне.

Та́же седа́лен апо́стола, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости:

Прему́дрости на пе́рси возле́г и ра́зума су́щих навы́к,/ боже́ственно возгреме́л еси́:/ в нача́ле бе Сло́во. / До́бре написа́в пе́рвее безнача́льное рождество́, пропове́дал еси́ всем Сло́ва воплоще́ние. / Те́мже и язы́ком, я́ко мре́жею, улови́в язы́ки,/ по благода́ти Ду́ха изуча́еши концы́, и просвеща́еши чудесы́, Богосло́ве апо́столе,/ моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние дарова́ти/ пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, седа́лен преподо́бнаго, глас и подо́бен то́йже:

Молв жите́йских убежа́в и безмо́лвие житие́ соверша́я,/ стра́сти умертви́л еси́, и ум впери́л еси́ к Бо́гу,/ и столп о́гненный показа́лся еси́, и свети́льник всех ве́рных, чту́щих тя,/ ту́чами же слез напая́емь, яви́лся еси́, я́ко дре́во плодови́то, Богоно́се Арсе́ние. / Моли́ся Христу́ Бо́гу согреше́ний оставле́ние пода́ти/ чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

И ны́не, пра́здника.

Песнь 4

Ирмо́с: Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ Ты моя́ и си́ла,/ Ты мой Бог, Ты мое́ ра́дование,/ не оста́вль не́дра О́тча/ и на́шу нищету́ посети́в. / Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Тя Гро́мова сы́на Госпо́дь нарече́, тя греме́ти Ду́хом сподо́би/ Своего́ от Отца́ Боже́ственнаго и непостижи́маго рожде́ния неизрече́нное. / Тем твою́, Богосло́ве, всепра́зднственную па́мять пе́сньми досто́йно сла́вим.

Ты доброде́тельми возше́л еси́, апо́столе, на высоту́,/ ты узре́л еси́ сла́вою блиста́ющее единоро́дное Сло́во во пло́ти,/ во Оте́ческих безнача́льно не́дрех седя́щее,/ гла́са же услы́шати Оте́ческаго сподо́бился еси́, свиде́тельствующа Того́ Сыновство́.

Богоро́дичен: Под Твое́ ны́не прибега́я заступле́ние,/ непотре́бный раб Твой, Всенепоро́чная, да не постыжу́ся:/ Тя бо к Бо́гу и́мам Предста́тельницу и сте́ну нера́тну,/ о Тебе́ и бу́дущия да наслажду́ся тишины́ и Боже́ственныя жи́зни, молю́ся.

Ин, ирмо́с то́йже

Ты нуди́тель естества́ яви́лся еси́, Арсе́ние,/ ты стра́сти, о́тче, покори́л еси́ у́мному влады́честву, я́коже рабу́, сну повелева́я. / Те́мже и во всено́щных бде́ниих вопия́л еси́:/ си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Ты Бо́га, преподо́бне, жела́тельне взыска́л еси́,/ ты я́вльшагося мно́жае возжела́л еси́/ и, чистото́ю Богови́ден весь быв, к жела́емому бесе́довал еси́,/ разуме́в соедине́нием вы́шшаго вся́каго постиже́ния, о́тче Арсе́ние.

Богоро́дичен: Ты ве́рных похвала́ еси́, Безневе́стная, Ты Предста́тельница,/ Ты и прибе́жище христиа́н, стена́ и приста́нище:/ к Сы́ну бо Твоему́ мольбы́ но́сиши, Всенепоро́чная, и спаса́еши от бед/ ве́рою и любо́вию Богоро́дицу Чи́стую Тебе́ зна́ющия.

Песнь 5

Ирмо́с: Вскую мя отри́нул еси́/ от лица́ Твоего́, Све́те незаходи́мый,/ и покры́ла мя есть чужда́я тьма, окая́ннаго?/ Но обрати́ мя и к све́ту за́поведей Твои́х/ пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.

Во тьме ми́ра просия́вший, ви́дев Свет Пречи́ст, раствори́лся еси́ любо́вию/ и, свети́льник благоче́стия быв, многосе́мейных ро́ды язы́к/ Богосло́вия, Иоа́нне, све́том осия́л еси́.

Уве́дев, я́ко зако́н Моисе́ом се́нный дан бысть,/ Боже́ственная же благода́ть Христо́м Бо́гом на́шим бысть,/ богосло́вным язы́ком, сы́не гро́мов возлю́бленне, благовести́л еси́ Его́ Божество́.

Богоро́дичен: Ты ми покро́в и держа́ва, Пречи́стая,/ и утвержде́ние, и стена́ неруши́ма, и Тя призыва́ю:/ в нощи́ и во дни мя соблюда́й от вся́каго вре́да велиа́ра находя́щаго,/ да ве́рою и любо́вию сла́влю Тя.

Ин, ирмо́с то́йже

Хода́тая пе́рвому, о́тче, преступле́нию первозда́ннаго Ада́ма благоче́стно отри́нул еси́,/ вра́жия до́бре ви́дя кова́рствия,/ те́мже, в непоро́чнем ликовству́я пи́щном приста́нищи, Влады́ку Христа́ моли́.

Себе́ сама́го отве́ргся, вся́каго сладостра́стия отве́рглся еси́/ и, на ра́му крест твой нося́, Арсе́ние, и Христа́ жела́я,/ на Небесе́х снасле́дник досто́йне Сего́ показа́лся еси́.

Богоро́дичен: Ма́тернее дерзнове́ние к Сы́ну Твоему́ иму́щи, Всечи́стая,/ сро́днаго промышле́ния о нас не пре́зри, мо́лимся,/ я́ко Тебе́ и еди́ну, христиа́не, ко Влады́це очище́ние ми́лостивно предлага́ем.

Песнь 6

Ирмо́с: Бе́здна грехо́в и прегреше́ний бу́ря мя смуща́ет/ и во глубину́ ну́жднаго ре́ет мя отча́яния,/ но Твою́ кре́пкую ру́ку мне простри́, я́ко Петро́ви,/ о Упра́вителю, и спаси́.

Угль Боже́ственнаго огня́ прови́де обра́зно Иса́ия,/ очи́стив устне́, проро́чества сподо́бися;/ воплоти́вшагося же Бо́га Сло́ва, блаже́нне Иоа́нне, ты яви́лся еси́ напе́рсник.

Сло́во Сый единоро́дное, Еже в не́дрех Оте́ческих седя́щее,/ воплоще́нно узре́ся, Иоа́нне блаже́нне,/ и я́ко таи́ннику возлю́бленну тебе́ сказа́,/ безпло́тне Бо́га никому́же ви́дети когда́.

Богоро́дичен: Просвети́ мою́ ду́шу, ро́ждшая озаре́ние сла́вы О́тчи,/ Де́во Богоро́дице Всепе́тая,/ Твою́ бо и́стинную благода́ть иму́ще, бесе́ды языковре́дия возбраня́емся.

Ин, ирмо́с то́йже

Му́дрость плотску́ю благоче́стно безстра́стием умертви́л еси́,/ не возлюби́в насле́дия земна́го, преподо́бне,/ от Христа́ жела́я, отче Арсе́ние, в Вы́шних насле́дие восприя́ти.

Со́лнце я́вльшееся всено́щное твое́ разреши́ стоя́ние,/ мы́сленнаго со́лнца несравне́нное сия́ние, по е́же в нощи́ жития́ трудо́в твои́х,/ просвеща́я осия́ти тебе́, Арсе́ние.

Богоро́дичен: Иму́щи сострада́тельное, я́ко ро́ждши человеколю́бное Сло́во,/ спаси́ нас го́рькия и лю́тыя напа́сти,/ Тя бо еди́ну, ве́рнии, Пречи́стая Влады́чице, заступле́ние необори́мое стяжа́хом.

Конда́к, глас 2:

Вели́чия твоя́, де́вственниче, кто пове́сть?/ То́чиши бо чудеса́, и излива́еши исцеле́ния,/ и мо́лишися о душа́х на́ших,/ я́ко Богосло́в и друг Христо́в.

И́кос:

Высоты́ Небе́сныя уве́дети и мо́ря глубины́ испыта́ти де́рзостно есть и непостижи́мо. / Я́коже бо зве́зды исчести́ и морски́й песо́к невозмо́жно отню́д,/ си́це и Богосло́ва исправле́ния изрещи́ недово́льно есть. / Толи́цеми того́ венцы́ Христо́с, Его́же возлюби́, венча́,/ Ему́же и на пе́рси возле́г,/ и на та́йней ве́чери с Ним яде́,/ я́ко Богосло́в и друг Христо́в.

Песнь 7

Ирмо́с: Бо́жия снизхожде́ния/ огнь устыде́ся в Вавило́не иногда́,/ сего́ ра́ди о́троцы в пещи́, ра́дованною ного́ю,/ я́ко во цве́тнице, лику́юще, поя́ху:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Усе́рдно изше́л еси́ уз ве́щи, о всеблаже́нне, я́ко Бо́жий предста́тель,/ и, Богодухнове́ннаго быв ве́стник Богосло́вия, вопи́ти научи́л еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Я́ко траву́ вмени́л еси́ зла́то и бога́тство, о всеблаже́нне,/ и се́но, я́ко зла́то, тебе́ де́йством Боже́ственным бысть,/ богосло́вящу Соде́теля и Го́спода:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Дух Святы́й, от Отца́ Безнача́льнаго исходя́щ/ и от Тебе́ неразде́льне прие́млемь, Сло́ве Единоро́дне Бо́жий,/ апо́столом зва́ти возвести́л еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: Храм и пала́та Царя́ Христа́ была́ еси́ и одр еди́на Соломо́нов,/ Его́же, я́коже рече́ Писа́ние, окружа́ют си́льнии шестьдеся́т,/ с Тобо́ю ны́не, Де́во, зову́т и пою́т:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Ин, ирмо́с то́йже

Па́губу возмни́в дре́вних ми́ров, о́тче Арсе́ние, злово́ние терпя́,/ и, благово́ние Христо́во быв прича́стием благода́ти, глаго́лал еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же о́тец на́ших.

В Боже́ственный в телеси́ мрак вшед, о́тче Арсе́ние,/ во Христе́ же поучи́вся позна́ти Отца́ Безнача́льна и Ду́ха,/ Ю́же в Тро́ице Еди́ницу воспе́л еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Тро́ичен: Всех у́бо Го́спода, Еди́наго же еди́ному Единоро́дному Сы́ну,/ правосла́вно Отца́ богосло́вяще, Тя возвеща́ем,/ и еди́наго ве́дяще Твоего́ исходя́ща Ду́ха пра́ваго,/ Соесте́ственна и Соприсносу́щна.

Богоро́дичен: В ле́то Безле́тнаго неискусобра́чно, Чи́стая, родила́ еси́,/ пре́жде Безпло́тное Сло́во/ пло́ти прия́тием, Де́во, породила́ еси́, Ему́же пое́м, согла́сно зову́ще:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Песнь 8

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Я́ко благоле́пна и благознамени́та пресла́вная па́мять твоя́,/ благове́стниче Иису́сова Божества́,/ Боже́ственная, благоуха́ющи, Це́ркви возсия́. / Тем, ра́дующеся, ве́рнии, пое́м:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богосло́ва иму́ще ли́ку чинонача́льника, Тя от него́, Христе́, богосло́вима,/ Бо́га возвеща́ем со Отце́м и Ду́хом и, единонача́льственне песносло́вяще, вопие́м:/ о́троцы, благосло́вите, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Воплоще́ннаго родила́ еси́ Бо́га Сло́ва, Всенепоро́чная,/ Сего́ умоли́ огня́ мя изба́вити:/ се бо житие́ мое́ все отягчи́ся, все порабо́тися лю́тыми греха́ми. / Тем к Тебе́, Де́во, прибега́ю и Тя призыва́ю, Обра́дованную.

Ин, ирмо́с то́йже

По́хотей, Арсе́ние, душегу́бных разжже́ния, мучи́тельныя же гее́нны распале́ние/ благоразу́мно сле́зными исто́чники погаси́л еси́,/ но и нас от обою́ исхи́тити непреста́й моля́ Спа́са ми́ра Христа́,/ Его́же благослови́м во вся ве́ки.

Седмь седми́цею, преподо́бне, умиле́ния пещь вавило́нскую себе́ разже́гл еси́,/ в не́йже ороша́емь просвеще́нием благода́ти, Соде́телю и Спа́су вопия́л еси́:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Тро́ичен: Трисве́тлое Божество́, еди́ну сия́ющее зарю́,/ от еди́наго Триипоста́снаго естества́, Роди́теля Безнача́льна,/ единоесте́ственно же Сло́во Отцу́ и сца́рствующаго Единосу́щнаго Ду́ха,/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Ужасе́ся о сем Не́бо,/ и земли́ удиви́шася концы́,/ я́ко Бог яви́ся челове́ком пло́тски/ и чре́во Твое́ бысть простра́ннейшее небе́с. / Тем Тя, Богоро́дицу,/ А́нгелов и челове́к чинонача́лия велича́ют.

Кресту́ Влады́чню предстоя́й, Де́ве же и Богоро́дице Чи́стей,/ учени́к возлю́бленный, чи́стый Богосло́вия орга́н,/ я́коже де́вственник вруче́ние прия́т и, храни́тель Непоро́чныя быв Богоро́дицы,/ ны́не досто́йно ублажа́ется.

Досто́йно возлю́бль Пречи́стый честно́е и непоро́чное житие́ твое́,/ а́нгельски пожи́вша на земли́, тя в бра́та ме́сто прия́т, блаже́нне Иоа́нне,/ Свое́й сы́на тя возвести́ Ма́тери Богоро́дице,/ с Не́юже тя вси ублажа́ем.

Богоро́дичен: Спаси́тельный бу́ди ми столп, Чи́стая,/ де́монов безде́льны сотвори́ полки́, искуше́ний молву́ и бед отрева́ющи,/ и страсте́й нахо́ды дале́че отгоня́ющи, и чи́стое даю́щи свобожде́ние,/ и Боже́ственная дарова́ния незави́стне мне преподаю́щи.

Ин, ирмо́с то́йже

Моисе́й удиви́ся, сподо́блься ви́дети Де́выя рождество́ обра́зне,/ купину́, образова́нную огнезра́чно;/ ты же, Боже́ственному Ду́ху весь изступле́нием соедини́вся,/ огнезра́чен ви́ден был еси́. / Те́мже и досто́йно ублажа́ем тя, Арсе́ние.

Возсия́ тебе́ Христо́с, Свет незаходи́мый,/ ра́дость же тя подъя́т на Небе́сная,/ па́мятию бо о сме́рти всегда́шнею прине́сл еси́ житие́ нескве́рное приле́жно. / Те́мже и досто́йно восприя́л еси́ плоды́ трудо́в, всеблаже́нне.

Богоро́дичен: Яви́лася еси́, о Де́во, Ма́ти Бо́жия, па́че естества́,/ ро́ждши пло́тию Бо́га Сло́ва,/ Его́же Оте́ц отры́гну от се́рдца Своего́ пре́жде всех век, я́ко Благ,/ Его́же ны́не и теле́с превы́шша разуме́ем, а́ще и в те́ло облече́ся.

Свети́лен.

Подо́бен: Жены́, услы́шите:

Гро́мов сын быв, к челове́ком богосло́вил еси́,/ е́же: в нача́ле бе Сло́во, – апо́столе Иоа́нне,/ возлеги́й бо на пе́рси ве́рно Влады́ки твоего́/ и отту́ду поче́рп Богосло́вия струи́, тварь всю напоя́еши.

Сла́ва, преподо́бнаго:

Мирска́го пристра́стия, я́ко от скве́рны, уклони́лся еси́,/ и, неяде́нием плоть увяди́в, обнови́л еси́ души́ кре́пость, преподо́бне,/ и сла́вою обогати́лся еси́ Небе́сною, Арсе́ние,/ те́мже моли́тися не преста́й о нас Го́сподеви.

И ны́не, пра́здника.

На хвали́тех стихи́ры пра́здника 3 и апо́стола 3, глас 8.

Подо́бен: О, пресла́внаго чудесе́:

Блаже́нне Иоа́нне прему́дре,/ мно́жеством те́плости/ ко Христо́ве любви́/ мно́жае всех был еси́,/ учени́к возлю́блен Всеви́дцу Сло́ву/ и судя́щему пра́выми ме́рами всей вселе́нней,/ чистото́ю и де́вства добро́тами озари́вся,/ те́лом и помышле́нии, Богоблаже́нне.

Де́вства процвете́ние,/ честны́х доброде́телей прия́тное жили́ще,/ прему́дрости орга́н, духо́вный храм,/ светоно́сная уста́ благода́ти,/ Це́ркви пресве́тлое о́ко,/ всечеетна́го Иоа́нна/ пе́сньми духо́вными ны́не восхва́лим,/ я́ко служи́теля Христо́ва.

Богосло́вия во́ды,/ на пе́рси возле́г,/ прему́дрости поче́рпл еси́/ и мир напои́л еси́,/ Иоа́нне всеизря́дне,/ Тро́йческим ра́зумом мо́ре изсуши́л еси́ безбо́жия,/ столп быв и о́блак одушевле́н,/ наставля́еши нас к Небе́сному насле́дию.

Сла́ва, глас 8. Самогла́сен:

Благове́стниче Иоа́нне,/ равноа́нгельне, де́вственниче, Богосло́ве, Бо́гом науче́нне,/ правосла́вно ми́рови пречи́стое ребро́,/ кровь и во́ду источи́вшее, пропове́дал еси́,/ и́мже ве́чный живо́т прие́млем душа́м на́шим.

И ны́не, пра́здника.

Славосло́вие вели́кое. По трисвято́м тропа́рь апо́стола. Сла́ва, преподо́бнаго. И ны́не, пра́здника, ектении́, и отпу́ст, и час 1-й. На 1-м часе́ тропа́рь пра́здника. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По трисвято́м конда́к пра́здника, и про́чее, и соверше́нный отпу́ст. На часе́х конда́к пра́здника и апо́стола глаго́лем, пременя́юще. На Литурги́и Блаже́нны пра́здника, песнь рядова́я, и апо́стола, 6-я. Проки́мен, глас 8: Во всю зе́млю изы́де веща́ние их/ и в концы́ вселе́нныя глаго́лы их. Стих: Небеса́ пове́дают сла́ву Бо́жию: Апо́стол Собо́рнаго посла́ния Иоа́ннова, зача́ло 68. Аллилу́ия, глас 1: Испове́дят Небеса́ чудеса́ Твоя́, Го́споди. Ева́нгелие от Иоа́нна, зача́ло 61. Прича́стен: Во всю зе́млю:

Моли́тва ко свято́му апо́столу и Евангели́сту Иоа́нну Богосло́ву

О вели́кий апо́столе, евангели́сте громогла́сный, Богосло́ве изя́щнейший, тайнови́дче неизрече́нных открове́ний, де́вственниче и возлю́бленный напе́рсниче Христо́в Иоанне! Приими́ нас, гре́шных, прибега́ющих под твое́ си́льное заступле́ние и покрови́тельство. Испроси́ у Всеще́драго Человеколю́бца, Христа́ Бо́га на́шего, И́же пред очесы́ твои́ми кровь Свою́ дража́йшую излия́ за нас, непотре́бных рабо́в Свои́х, да не помяне́т беззако́ний на́ших, но да поми́лует нас и сотвори́т с на́ми по ми́лости Свое́й: да да́рует нам здра́вие душе́вное и теле́сное, вся́кое благоде́нствие и изоби́лие, наставля́я нас обраща́ти о́ныя во сла́ву Его́, Творца́, Спаси́теля и Бо́га на́шего. По кончи́не же вре́менныя жи́зни на́шея да избе́гнем мы, святы́й апо́столе, немилосе́рдых истяза́телей, на возду́шных мыта́рствах нас ожида́ющих, но да дости́гнем, тобо́ю води́мии и покрыва́емии, Го́рняго о́наго Иерусали́ма, его́же сла́ву ты в открове́нии узре́л еси́, а ны́не наслажда́ешися о́ныя ра́дости, обе́щанныя избра́нным Бо́жиим. О вели́кий Иоа́нне! сохрани́ вся гра́ды и страны́ христиа́нския и всех, призыва́ющих и́мя твое́, от гла́да, губи́тельства, тру́са и пото́па, огня́, меча́, и наше́ствия иноплеме́нных, и междоусо́бныя бра́ни; изба́ви нас от вся́кия беды́ и напа́сти и моли́твами твои́ми отврати́ от нас пра́ведный гнев Бо́жий и испроси́ нам Его́ милосе́рдие. О вели́кий и непостижи́мый Бо́же! се на умоле́ние Тебе́ предлага́ем свята́го Иоа́нна, его́же Ты сподо́бил еси́ неизрече́нных открове́ний, приими́ о нас хода́тайство, да́руй нам исполне́ние проше́ний на́ших во сла́ву Твою́, па́че же соверши́ нас духо́вным соверше́нством к наслажде́нию жи́зни несконча́емыя в Небе́сных Твои́х оби́телех. О Небе́сный О́тче, созда́вый вся Влады́ко, Всеси́льный Царю́! Косни́ся благода́тию серде́ц на́ших, да, раста́явше, я́ко воск, пролию́тся пред Тобо́ю и бре́нная тварь духо́вна сотвори́тся в честь и сла́ву Твою́, и Сы́на Твоего́, и Свята́го Ду́ха. Ами́нь.

Моли́тва ко преподо́бному Арсе́нию Вели́кому

О свяще́нная главо́, земны́й А́нгеле, Небе́сный челове́че, безмо́лвия рачи́телю, молча́ния люби́телю, преподо́бне и Богоно́сне о́тче наш Арсе́ние. Припа́даем ти и мо́лимся: помоли́ся ко Го́споду, Бо́гу и Спа́су на́шему Иису́су Христу́, да да́рует нам, гре́шным и недосто́йным рабо́м Свои́м, вся ко спасе́нию душе́вному благопотре́бныя да́ры Своя́: ве́ру пра́ву, наде́жду бла́гу, любо́вь нелицеме́рну, благоче́стие непоколеби́мое, любому́дрие христопосле́довательное и вся доброде́тели, во святе́м Ева́нгелии Им запове́данныя, да бу́дем подража́тели твоего́ богоуго́днаго жития́ и вку́пе с тобо́ю сподо́бимся спасе́ние ве́чное получи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́довати. Ей, уго́дниче Бо́жий, не пре́зри нас, но помози́ нам небе́сным предста́тельством твои́м благоче́стно житие́ вре́менное сконча́ти, кончи́ну благу́ю, ми́рную и непосты́дную стяжа́ти и блаже́нства ра́йскаго удосто́итися, да прославля́ем человеколю́бие и щедро́ты в Тро́ице сла́вимаго и покланя́емаго Бо́га, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, и твое́ свято́е заступле́ние, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Ука́з о пра́зднице свята́го и всехва́льнаго апо́стола и Евангели́ста Иоа́нна Богосло́ва.

Начина́ется от суббо́ты 2-я неде́ли по Па́сце и восхо́дит до 7-я неде́ли святы́х оте́ц.

Подоба́ет ве́дати, я́ко а́ще случи́тся свята́го Иоа́нна Богосло́ва в неде́лю мироно́сиц, или́ о разсла́бленном, или́ самаряны́ни, или́ о слепо́м:

В суббо́ту, на ма́лой вече́рни на Го́споди, воззва́х: стихи́ры воскре́сны 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. На стихо́вне стихи́ра воскре́сна и апо́стола стихо́вна вели́кия вече́рни, с припе́вы его́. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. Тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. Ектения́ ма́лая и отпу́ст.

На вели́цей вече́рни, по обы́чной кафи́зме, на Го́споди, воззва́х: стихи́ры воскре́сны, гла́са 3, и пра́здника 3, и апо́стола 4. Сла́ва, пра́здника, самогла́сен Трио́ди. И ны́не, Богоро́дичен 1-й гла́са. Вход, проки́мен дне и чте́ния апо́стола 3. На лити́и стихи́ра хра́ма и апо́стола самогла́сны. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ра воскре́сна и Па́схи. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Трио́ди. На благослове́нии хле́бов, тропа́рь: Богоро́дице Де́во: два́жды, и апо́стола, еди́ножды, и чте́ние в Дея́ниих апо́стольских. А́ще есть неде́ля мироно́сиц: На Бог Госпо́дь: тропа́рь воскре́сный: Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти: еди́ножды. Благообра́зный Ио́сиф: еди́ножды. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, миро́носицам. А́ще ли во и́ны неде́ли, тропа́рь воскре́сный, два́жды. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен 1-й, в то́йже глас. По кафи́змах седа́льны воскре́сны и Богоро́дичны их, и чте́ние во Ева́нгелии толково́м. Полиеле́й и седа́льны о́ба апо́стола. Сла́ва, седа́лен по полиеле́и. И ны́не, Богоро́дичен и чте́ние апо́стола. Степе́нна и проки́мен гла́са. Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие воскре́сно. Воскресе́ние Христо́во: три́жды. Псало́м 50. Стихи́ра воскре́сна. Кано́н Па́схи со ирмосо́м и с Богоро́дичны их на 6, и апостола на 4, и Трио́ди на 4. Пое́м же cи́це: на ко́ейждо пе́сни тропа́рь воскре́сный еди́н, и пра́здника еди́н, и Тро́ичен, и Богоро́дичен. Катава́сия: Воскресе́ния день: По 3-й пе́сни конда́к апо́стола, и и́кос, и седа́лен его́, два́жды. Сла́ва, и ны́не, пра́здника и чте́ние апо́стола. По 6-й пе́сни конда́к пра́здника и и́кос. На 9-й пе́сни Честне́йшую: не пое́м. Свети́лен Па́схи. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На хвали́тех, стихи́ры воскре́сны 4, и апо́стола 4, со Сла́вою, и с припе́вы его́. Сла́ва, пра́здника. И ны́не: Преблагослове́нна еси́: Славосло́вие вели́кое. По трисвято́м тропа́рь воскре́сный, ектении́, и оглаше́ние, и отпу́ст, и обы́чное исхожде́ние в притво́р. Сла́ва и ны́не, стихи́ра ева́нгельская и час пе́рвый. На часе́х тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По О́тче наш: кондаки́, пременя́юще, глаго́лем. На Литурги́и: Блаже́нны гла́са на 4, и Трио́ди песнь 3-я на 4, и апо́стола песнь 6-я на 4. По вхо́де тропа́рь воскре́сный, и апо́стола. Сла́ва, конда́к апо́стола. И ны́не, пра́здника. Проки́мен, Апо́стол, аллилу́ия, Ева́нгелие и прича́стен пре́жде дне, и апо́стола. Свята́го же Арсе́ния слу́жба оставля́ется и пое́тся, егда́ хо́щет настоя́тель или́ це́ркве нача́льник.

О то́мже пра́зднице подоба́ет ве́дати, а́ще случи́тся пра́здник свята́го апо́стола Иоа́нна Богосло́ва в сре́ду Преполове́ния:

Во вто́рник на ма́лой вече́рни стихи́ры апо́стола на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ры апо́стола вели́кия вече́рни со стихи́ их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. По трисвято́м тропа́рь апо́стола. Сла́ва, и ны́не, пра́здника. Ектения́ ма́лая и отпу́ст. А́ще ли не бу́дет бде́ния, на повече́рии конда́к апо́стола. Сла́ва, и ны́не, пра́здника. На вели́цей вече́рни пое́м Блаже́н муж: антифо́н 1-й. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры пра́здника на 4 и апо́стола на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Вход, проки́мен дне, и чте́ния пра́здника, и апо́стола. На лити́и стихи́ра хра́ма и апо́стола самогла́сны. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ры пра́здника со стихи́ их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На благослове́нии хле́бов тропа́рь пра́здника, два́жды, и апо́стола, еди́ножды. И чте́ние апо́стола, во Апокали́псии. На у́трени на Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, два́жды. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. По кафи́змах седа́льны пра́здника и чте́ние пра́здника. Полиеле́й и седа́льны апо́стола о́ба. Сла́ва, по полиеле́и седа́лен. И ны́не, Богоро́дичен его́ и чте́ние апо́стола. Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен апо́стола. Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие апо́стола. Воскресе́ние Христо́во: Псало́м 50. Стихи́ра апо́стола. Кано́н пра́здника, глас 4, со ирмосо́м на 4, и апо́стола на 6, и други́й кано́н пра́здника, глас 8, на 4. Катава́сия, ирмо́с пра́здника, 8-го гла́са, о́ба ли́ка вку́пе. По 3-й пе́сни, конда́к апо́стола, и и́кос, и седа́лен апо́стола, два́жды. Сла́ва, и ны́не, пра́здника и чте́ние апо́стола. По 6-й пе́сни, конда́к пра́здника и и́кос. На 9-й пе́сни, Честне́йшую: не пое́м. Свети́лен пра́здника: Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На хвали́тех, стихи́ры пра́здника 3 и апо́стола 3. Сла́ва, апо́стола, глас 8: Благове́стниче Иоа́нне: И ны́не, пра́здника. Славосло́вие вели́кое. По трисвято́м тропа́рь апо́стола. Сла́ва, и ны́не, пра́здника. Ектении́, и оглаше́ние, и отпу́ст, и обы́чное исхожде́ние, и час пе́рвый в притво́ре. На часе́х тропа́рь пра́здника. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По О́тче наш: глаго́лем кондаки́, пременя́юще. На Литурги́и: Блаже́нны пра́здника от кано́на 4-го гла́са песнь 3-я на 4, и апо́стола песнь 6-я на 4. По вхо́де тропа́рь пра́здника и апо́стола. Сла́ва, конда́к апо́стола. И ны́не, пра́здника. Проки́мен, Апо́стол, аллилу́ия, Ева́нгелие, и прича́стен пре́жде пра́здника, та́же апо́стола. Свята́го же Арсе́ния слу́жба пое́тся во ин день.

О то́мже пра́зднице подоба́ет ве́дати, а́ще случи́тся в неде́лю самаряны́ни:

Оставля́ется слу́жба Преполове́ния и пое́тся воскре́сна, и самаряны́ни и Богосло́ва, я́коже указа́ся пре́жде во и́ны неде́ли.

О то́мже пра́зднице, а́ще случи́тся свята́го апо́стола Иоа́нна Богосло́ва в сре́ду пред Вознесе́нием во отда́ние Па́схи:

Во вто́рник ве́чера, на ма́лой вече́рни стихи́ры апо́стола на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, дне. На стихо́вне стихи́ры апо́стола вели́кия вече́рни с припе́вы их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, дне. Тропа́рь апо́стола. Сла́ва, и ны́не: Вся па́че: Ектения́ ма́лая, и отпу́ст. А́ще же несть бде́ния, на повече́рии глаго́лем конда́к апо́стола. Сла́ва, и ны́не, Па́схи: А́ще и во гроб: На вели́цей вече́рни, по обы́чном псалме́ пое́м Блаже́н муж: 1-й антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры о слепо́м на 6 и апо́стола на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, дне: Кто возглаго́лет: Вход, проки́мен дне и чте́ния апо́стола. На лити́и стихи́ра хра́ма и апо́стола самогла́сны. Сла́ва, апо́стола. И ны́не: Се испо́лнися: На стихо́вне, стихи́ра воскре́сна, глас 5: Тебе́ воплоще́ннаго: та́же стихи́ры Па́схи с припе́вы их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Па́схи. Воскресе́ния день: И Христо́с воскре́се: еди́ножды. На благослове́нии хле́бов тропа́рь апо́стола, два́жды, и Богоро́дице Де́во: еди́ножды, и чте́ние во Открове́нии апо́стола Иоа́нна. А́ще же несть бде́ния, по Ны́не отпуща́еши: и по трисвято́м тропа́рь воскре́сный гла́са. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен и отпу́ст. Полу́нощницу же пое́м по обы́чаю. По 1-м трисвято́м вме́сто: Се Жени́х: глаго́лем тропа́рь воскре́сный: Собезнача́льное Сло́во: Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен его́. По 2-м, вместо: Помяни́, Го́споди: конда́к Па́схи: А́ще и во гроб: Посе́м: Го́споди, поми́луй, 12, и отпу́ст. Моли́твы же Помяни́, Го́споди: не глаго́лем. На Бог Госпо́дь: тропа́рь воскре́сный, два́жды, глас 5: Собезнача́льное Сло́во: Сла́ва, апо́стола. И ны́не: Вся, па́че смы́сла: По 1-й кафи́зме седа́лен воскре́сный и чте́ние. По 2-й кафи́зме седа́лен о слепо́м и чте́ние. Полиеле́й, и седа́льны апо́стола вси по еди́ножды, и чте́ние. Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен апо́стола и Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие апо́стола. Воскресе́ние Христо́во: псало́м 50. Стихи́ра апо́стола. Кано́н Па́схи без Богоро́дичное со ирмосо́м на 6, и апо́стола на 4, и о слепо́м на 4. Пое́м же во вся́кой пе́сни тропа́рь о слепо́м по два́жды. Сла́ва, Тро́ичен. И ны́не, Богоро́дичен. Катава́сия, ирмо́с: Спаси́телю Бо́гу: о́ба ли́ка вку́пе. (Предпра́зднства же кано́н зде оставля́ется, и пое́м его́ во вто́рник, напреди́.) По 3-й пе́сни, конда́к апо́стола и и́кос. Та́же ипакои́ Па́сце: Предвари́вшия у́тро: Сла́ва, седа́лен апо́стола. И ны́не, слепа́го и чте́ние апо́стола. По 6-й пе́сни конда́к Па́схи и и́кос. На 9-й пе́сни Честне́йшую: не пое́м. Свети́лен Па́схи. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, слепа́го. На хвали́тех стихи́ры апо́стола на 4. Та́же: Да воскре́снет Бог: и стихи́ры Па́схи, с припе́вы их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Па́схи, глас 5: Воскресе́ния день: Христо́с воскре́се: еди́ножды. Славосло́вие вели́кое. Тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, апо́стола. И ны́не: Вся, па́че смы́сла: ектени́и, и оглаше́ние, и отпу́ст, и исхожде́ние, и час 1-й в притво́ре. На часе́х тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По О́тче наш: кондаки́ Па́схи и апо́стола пременя́ем. На Литурги́и: Блаже́нны от кано́на Па́схи, песнь 3-я, на 4, и апо́стола песнь 6-я, на 4. По вхо́де тропа́рь воскре́сный и апо́стола. Сла́ва, конда́к апо́стола. И ны́не, Па́схи. Проки́мен, и аллилу́ия Па́схи, и апо́стола. Апо́стол, и Ева́нгелие дне, и апо́стола. Прича́стен: Те́ло Христо́во: Други́й: Во всю зе́млю:

О то́мже пра́зднице подоба́ет ве́дати, а́ще случи́тся свята́го апо́стола Иоа́нна Богосло́ва в четверто́к Вознесе́ния:

На ма́лой вече́рни стихи́ры пра́здника 3 на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ры апо́стола с припе́вы их, вели́кия вече́рни. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Тропа́рь апо́стола. Сла́ва, и ны́не, пра́здника. Ектения́ ма́лая и отпу́ст. А́ще ли несть бде́ния: на повече́рии конда́к апо́стола, Сла́ва, и ны́не, пра́здника. На вели́цей вече́рни пое́м: Блаже́н муж: 1-й антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры пра́здника на 6 и а́постола на 4. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Вход, проки́мен дне, и чте́ния пра́здника, и апо́стола. На лити́и стихи́ры пра́здника и апо́стола. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ры пра́здника, с припе́вы их. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На благослове́нии хле́бов тропа́рь пра́здника, два́жды, и апо́стола, еди́ножды, и чте́ние пра́здника. На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, два́жды. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. По кафи́змах седа́льны пра́здника и чте́ние. Полиеле́й, и седа́лен пра́здника, и чте́ние (пра́здника). Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са, проки́мен и Ева́нгелие пра́здника. Воскресе́ние Христо́во: Псало́м 50. Стихи́ра пра́здника. Кано́н пра́здника, глас 5, со ирмосо́м на 6 и апо́стола на 4, и други́й, пра́здника на 4. Катава́сия: Боже́ственным покрове́н: о́ба ли́ка вку́пе. По 3-й пе́сни конда́к апо́стола, и и́кос, и седа́лен, два́жды. Сла́ва, и ны́не, пра́здника и чте́ние апо́стола. По 6-й пе́сни конда́к пра́здника и и́кос. На 9-й пе́сни Честне́йшую: не пое́м, но пое́м припе́вы пра́здника, к тропаре́м же апо́стола: Святы́й апо́столе и Евангели́сте Иоа́нне Богосло́ве, моли́ Бо́га о нас. Свети́лен пра́здника. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На хвали́тех стихи́ры на 6, пра́здника 3 и апо́стола 3. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Славосло́вие вели́кое. По трисвято́м тропа́рь апо́стола. Сла́ва, и ны́не, пра́здника. Ектении́, и оглаше́ние, и отпу́ст. Дае́тся же и святы́й еле́й бра́тии от канди́ла свята́го. И обы́чное исхожде́ние, и час 1-й в притворе. На часе́х тропа́рь пра́здника. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По О́тче наш: кондаки́ пра́здника и апо́стола пременя́ем. На Литурги́и: изобрази́тельный и от кано́на пра́здника гла́са 5-го песнь 3-я на 4, и апо́стола песнь 6-я на 4. Вхо́дное пра́здника, тропа́рь пра́здника и апо́стола. Сла́ва, конда́к апо́стола. И ны́не, пра́здника. Проки́мен, Апо́стол, аллилу́ия, Ева́нгелие, и прича́стен пре́жде пра́здника, и апо́стола. Свята́го же Арсе́ния слу́жба оставля́ется и пое́тся, егда́ разсу́дит екклисиа́рх.

О то́мже подоба́ет ве́дати, а́ще случи́тся свята́го апо́стола ла Иоа́нна Богосло́ва в неде́лю 7-ю по Па́сце, святы́х оте́ц 318.

Оставля́ется слу́жба Вознесе́ния, и пое́тся вокре́сна, и Богосло́ва, и святы́х отце́в. В суббо́ту на ма́лой вече́рни стихи́ры вокре́сны на 4. Сла́ва, апо́стола, глас 2: Сы́на гро́мова: И ны́не, Богоро́дичен ма́лыя вече́рни. На стихо́вне стихи́ра воскре́сна еди́на, та́же апо́стола стихо́вна вели́кия вече́рни с припе́вы свои́ми. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен, по гла́су. По трисвято́м тропа́рь воскре́сный и отце́в. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Ектения́ ма́лая и отпу́ст.

На вели́цей вече́рни. По обы́чном псалме́, и по кафи́зме, на Го́споди, воззва́х: стихи́ры воскре́сны 3, и отцев 4, и апо́стола 3. Сла́ва, отце́в. И ны́не, Богоро́дичен 1-й гла́са. Вход, проки́мен дне, и чте́ния отце́в, и апо́стола. На лити́и стихи́ра отце́в, глас 3, и апо́стола самогла́сны. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. На стихо́вне стихи́ры воскре́сны. Сла́ва, отце́в. И ны́не, пра́здника. На благослове́нии хле́бов тропа́рь: Богоро́дице Де́во: два́жды, и апо́стола, еди́ножды, и чте́ние. На Бог Госпо́дь: тропа́рь воскре́сный и отце́в. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. По кафи́змах седа́льны воскре́сны с Богоро́дичны их и чте́ние во Ева́нгелии толково́м. Полиеле́й, и седа́льны свята́го вси, и чте́ние апо́стола. Степе́нна и проки́мен гла́са: Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие воскре́сное. Воскресе́ние Христо́во: Псало́м 50. Стихи́ра воскре́сна и про́чее. Кано́н воскре́сный со ирмосо́м на 4, и апо́стола на 4, и отце́в на 6. Катава́сия: Боже́ственным покрове́н: По 3-й пе́сни конда́к апо́стола, и и́кос, и седа́лен отце́в. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. И чте́ние апо́стола. По 6-й пе́сни конда́к отце́в, и и́кос, и про́лог. Свети́лен воскре́сный и отце́в. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, Богоро́дичен. На хвали́тех стихи́ры воскре́сны 3, и отце́в 2, и апо́стола со Сла́вником 3. Сла́ва, отце́в. И ны́не, Преблагослове́нна еси́: Славосло́вие вели́кое, тропа́рь воскре́сный. Ектении́, и оглаше́ние, и отпуст. И обы́чное исхожде́ние. Сла́ва, и ны́не, стихи́ра Ева́нгельская. И час 1-й в притво́ре. На часе́х тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, отце́в. И ны́не, Богоро́дичен часо́в. По О́тче наш: конда́к воскре́сный. На 3-м часе́ тропа́рь воскре́сный. Сла́ва, апо́стола. По О́тче наш: кондаки́ апо́стола и отце́в глаго́лем, пременя́юще.

На Литурги́и: Блаже́нны гла́са на 4 и отце́в, песнь 3-я на 4 и апо́стола песнь 6-я на 4. По вхо́де тропа́рь воскре́сный, и отце́в, и апо́стола, та́же, конда́к отце́в. Сла́ва, апо́стола. И ны́не, пра́здника. Проки́мен, Апо́стол, аллилу́ия, и Ева́нгелие отце́в, и апо́стола. Прича́стен: Хвали́те Го́спода: Други́й: Во всю зе́млю:

 

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

Лъжесветците на XIX и XX век

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи

Полемика с протестант

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Разделеният и завладян днешен български народ

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

ПРАВОСЛАВЕН КАТЕХИЗИС

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО